Над 90 процента от европейците са обезпокоени от кризата с разходите за живот

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната тревога за 93 на сто от европейците, сочи последното проучване на Евробарометър за Европейския парламент, публикувано днес.

Данните за България по тези показатели сочат, че според 53 на сто от респонендите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28 на сто очакват това да се случи през 2023 г.

Две трети от Европейските граждани (66 на сто) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72 на сто са на мнение, че страната им е спечелила от членството си в ЕС.

Делът за България по този показател е много по-нисък - 49 на сто, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски равнища по този показател (Италия и Румъния с 46 на сто, Словакия - 44 на сто, Гърция - 43 на сто и Австрия - 42 на сто).

Междувременно подкрепата за ЕС остава стабилна и на високо ниво, като гражданите очакват съюзът да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от серията последователни кризи.

"Хората са разбираемо притеснени от нарастващите разходи за живот, тъй като все повече семейства се борят да преживяват с оскъдни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на адекватни мерки: да поставим сметките под контрол, да отблъснем инфлацията и да накараме икономиките ни да растат. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества", заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

В България делът на респондентите, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96 на сто. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи.

В този контекст идеята за "мир" се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на Европейския съюз: 36 на сто от европейците вярват, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и укрепване на сигурността са основните предимства на членството в ЕС, което представлява увеличение с шест процентни пункта от есента на 2021 г. Европейците също така смятат, че ЕС улеснява по-доброто сътрудничество между държавите членки (35 на сто) и допринася за икономическия растеж (30 на сто).

Гражданите очакват ЕС да продължи да работи върху решения за смекчаване на задълбочаващите се ефекти от серията последователни кризи, които засегнаха континента. Високата подкрепа за ЕС се основава на опита от минали години, когато Брюксел демонстрира забележителна способност да се обедини и да въведе ефективни мерки. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.

Данните за България сочат, че 54 на сто от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60 на сто от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя - съответно преди Словакия (48 на сто) и Австрия (55 на сто).

Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки "през повечето време" или "понякога" - от есента на 2021 година общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта - от 30 на сто на 39 на сто.

За 53 на сто от българските респонденти най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51 на сто), Словакия (43 на сто), Унгария (40 на сто), Румъния (39 на сто), Чехия (38 на сто ) и Естония (38 на сто). Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българските респонденти са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33 на сто), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29 на сто).

Многобройните геополитически кризи от последните години продължават да поставят гражданите и политиците пред сериозни предизвикателства. При най-високото ниво на инфлация от десетилетия насам гражданите искат Европейският парламент да се съсредоточи върху борбата с бедността и социалното изключване (37 на сто). Общественото здраве продължава да е от значение за много граждани (34 на сто), както и продължаването на действията срещу изменението на климата (31 на сто). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31 на сто) също е на ключово място сред очакванията на гражданите.

На второ място по честота на споменаване на европейско равнище с 82 на сто е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпространението на войната в Украйна и в други държави, които са на трето място с 81 на сто.

Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44 на сто), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43 на сто), общественото здраве (34 на сто), както и темата за демокрацията и върховенството на закона (27 на сто), докато действията срещу изменението на климата са припознати едва от 10 на сто от респондентите, което представлява близо 20 процентни пункта разлика със средните нива за Европа.

По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от кризата в различни области на живота се усеща все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46 на сто) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от КОВИД-19, агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39 на сто все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което е мрачна перспектива за 2023 г.

Проучването на Евробарометър за есента на 2022 г. е осъществено за Европейския парламент от Института за пазарни проучвания "Кантар" (Kantar) между 12 октомври и 7 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. To е проведено лице в лице, с видео интервюта (CAVI), използвани допълнително в Чехия и Дания, като са реализирани 26 443 интервюта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.