Кузман Илиев: Затварянето на 40% от въглищните централи застрашава националната сигурност

Темата за затварянето на ТЕЦ-овете коментираха икономистите Калоян Стайков и Кузман Илиев в студиото на "Твоят ден" по NOVA NEWS.

Стайков каза, че в краткосрочен план България има проблем.

Той смята, че е грешка, че Германия е затворила ядрените си централи, защото така са станали зависими от Русия и като елемент от зелената сделка са внасяли газ. За България е въпрос на енергийна сигурност въглищните мощности, смята иконмистът.

„Ангажиментите, които сме поели по Плана за възстановяване и устойчивост до края на 2025 г. вече не са разумни. "Те бяха разумни когато цените на електроенергията бяха ниски, а въглищните централи работеха на загуба и затваряха производствата си“, посочи той. По думите му Германия, Холандия, Италия също разчитат на въглищни централи. При новата ситуация дори тези страни подновиха производството на електроенергия от въглища, поясни Стайков.

„Зеленият преход трябва да е с човешко лице и да е реалистичен“, каза Илиев. България се отказва от сигурен ресурс, за да заместим с гига-батерии, за които дори САЩ и Германия не могат да повярват, че го казваме. Това е нереалистично“, каза Кузман Илиев.

Илиев каза: „Ако се съгласим да затворим ТЕЦ-овете ще вземем пари по Плана за възстановяване и устойчивост, но това означава, че няма да имаме ток и ще трябва да го внасяме от съседните държави – Гърция, Турция, Румъния. От гледна точка на енергийната сигурност този вариант е опасен. Другият вариант е да имаме въглища, да направим предоговаряне и да отложим с 20 години затварянето на ТЕЦ-овете. Така няма да вземем тези пари от Европа, но ще може да запазим енергийния капацитет."

Кузман Илиев поясни, че трябва да се премахне търговията с въглеродни емисии, тъй като това е непазарно. „Това удря нашите ТЕЦ-ове и по тази линия те губят конкурентоспособност“, посочи той. Илиев допълни, че дори Германия отваря въглищните си централи.

Стайков каза, че затварянето на ТЕЦ-овете ще се случи. В краткосрочен план обаче имаме нужда от тези централи, защото има енергиен дефицит в Европа, а той няма да продължи 10 – 20 години. Тези централи така или иначе лека-полека бяха започнали да излизат от пазара, защото имаше по-конкурентна енергия, допълни той.