Когато ракията стане по-ценна от живота...

В такива случаи се сещам за думите на един голям български интелектуалец, който преди време ми каза:

Понякога си мисля, че ние тук, в държавата ни, живеем някакъв паралелен, извънземен живот на нормалността. Основно това се случва, когато челно ме замерят с наглост, агресия и цинизъм като този на родителите на малолетните и непълнолетни впиянчени убийци от Видинско, затрили човек заради половин шише ракия.

Според аналитиците, тези подрастващи са, меко казано, от семейства с агресивни и криминогенни характеристики. Ето защо те трябва да понесат отговорност с цялата строгост на наказателния закон.
И, за Бога братя, както казваше един бивш наш премиер, не е ли крайно време да се обърне по-прецизно внимание на проблемите в най-бедния европейски район - Северозападният, където цари тотална разруха, която, вЕрвайте ми, хич не е демократична, нищо че дойде в резултат на т.нар. "33-годишен демократичен преход".
През тези години "червени", "сини" и всякакви партийци разкостиха предприятията там и възможностите за работа. Някои буквално емигрираха или се преселиха в други краища на родината си, но голяма част останаха по родните си места без работа, без надежда и ...с много ракия, която могат да си произвеждат и от диворастящи плодове. Винаги под влияние или заради огнената течност мнозина там се превръщат буквално в скотове, които живеят в изоставени селскостопански дворове и се хранят със смески, които и животните не искат да ядат.

Така стана и с една прекрасна българска учителка по пиано- Емилия Бузова, баба на наша колежка. Поради мърлявата работа на полицията и разследването, обвиненият за убийството й изверг, беше оправдан. Писах подробно за това поредно безобразие преди близо 7 години.
Но такива случаи се повтарят непрекъснато и безкрайно, защото до днес няма ефективни наказания за престъпниците и техните родители. Те пък щом възпитаниците им са стигнали до тук, явно нямат никакво самосъзнание и чувство за вина. По онези/ и не само/ краища бодро си рецитират "Ракийчице мила, я те пием за цер, а ти ме правиш на дзвер" и продължават напред, защото за тях ракията е по-ценна от живота, който познават...
Та, господа бивши и настоящи управници, не ви ли е срамно, не ви ли е тъжно за тези българи/европейци? Или предпочитате да цапнете по една ракия и да не мислите!

Тогава думите му ми се сториха цинични, а днес ги смятам за верни и показателни.
Прав е и криминалният психолог Тодор Тодоров, който тази сутрин в ефира на Нова тв поиска родителите на задържаните четирима за убийството да понесат наказателна отговорност. Така мисля и аз. Крайно време е все от някъде да започне да се изгражда самосъзнание за правилно и неправилно, за ред и норми в обществето, които трябва да се спазват, особено от живеещите ни съграждани в гета или пръснати из селата, самонастанили се в изоставени къщи. И щом това не се случва в семействата им, то цялото ни общество трябва да се размърда най-после, защото такива двукраки вредят на всички ни и никой не е застрахован.
Разбира се, че не става въпрос само за представителите на един определен етнос, а за всички, които нямат самосъзнание за живот в общност и газят с кални ботуши всякакви порядки.