Стела Богомилова: Простотия и простащина препълниха публичния басейн, няма как да се изчисти общественият характер

В Стария свят максимата бе: битието определя съзнанието,

Така че това което е черно, може и да се види като бяло.

Хората вече не вярват на рекламите, една от които е ,"сложи си ваксина и ще живееш"

Но ние ги обичаме. И да не ги обичаме, ще се правим, че им съчувстваме за онова, което ги е довело до престъпления.

Стела Богомилова е психолингвист, експерт по психологически и социални проблеми. Тя е известен обществен анализатор, специалист по български език и литература, поетеса. Като експерт тя работи с хора, предимно деца, с образователни и поведенчески проблеми, в частност дислексия. Разговарям с нея за речта на отрицание и негативизъм и как тя влияе върху повечето българи в политиката, в медиите,социалните мрежи и въобще в обществото, т.е. с обратен ефект. Затова защо не само в политиката, агресивното говорене очвидно не постига ефекти. Защо след цялата пропаганда за ползите от ваксините, толкова малко българи са склонни да го направят и то в условия на световна пандемия? За последствията от такова натрапчиво говорене върху психиката и поведението както на възрастните, така и на подрастващите и т.н..

А поведението е втора природа. Навик. И когато не можем да се справим с вредните навици, неглижираме проблема или обявяваме злото за норма. Омразата се ражда от съмнението. Светът е в хаос, противоречия и загуба на вяра. Има умора, огромна умора-3 часа да работиш и вече си аут. Психичната енергия бързо се изчерпва, а за нея отсъстват стабилни резервоари. Преди стотина години работният ден е бил 12-часов. Но хората са имали вяра в смисъла на живота. Сега общото психично състояние е разклатено -стига се до несигурност, объркване, прехвърляне на отговорността.
Интересен факт е, че онези, които призовават за толерантност -точно те хулят, клеветят, ругаят, сквернословят.
Те могат. Те са богопомазани. Да си цар в днешно време, е знаменателно. Водиш народа през мор, болести, напрежения. Ти си спасител. И съответно - всичко ти е позволено.

Аз самата станах жертва на жълти фейк новини. Някой анонимен търгаш и печелбар обезобрази мой текст и то в деня на смъртта на майка ми, за да го изтъргува набързо! Много независими и честни активисти в социалните мрежи биват жертви на опит да се "сложат на колене", да им се отреже езика, за да остане истината скрита и лъжата да шефства. Това са стари прийоми от времето на Ботев и Алеко, четете ,"Длъжностите на писателите и журналистите" и "Бай Ганьо журналист" и ще видите, че уж новото, е твърде вмирисано старо и развалено човешко съдържимо.
Освен това има и друго- насъбрала се е много и неправилно изразходвана енергия. Тя излиза като мръсна пяна на повърхността в медиите- озлобление, плюс масова неграмотност. Това са жалоните на мерзостта, клеветата, и перверзното удоволствие по време и след практикуването им.

В Новия свят се внушава, че съзнанието определя битието. Казват ти: "бъди позитивен, ти си щастлив, щастието е в сигурността и спокойствието, а те са функция на ограничението. И ти си щастлив, и ограничен, спокоен и обезличен. Страхът е най-постоянното и неизменно чувство, което съпътства човешкия живот. Радостта е мимолетна, тревогата от неизвестността и смъртта, са постоянни спътници на човека. "Търговците на страх" са се проваляли заради етичните постулати - вярвай в бъдещето си, живей благочестиво и ще бъдеш възнаграден. Днес хората обаче, все повече се убеждават, че "Бог не наказва, когото мрази". По-просто казано: модерно е да си скандален, да плашиш, да ужасяваш, защото е поставено да обичаме различните. И убиецът на Милен Цветков е различен, и убийцата на децата си, също.

Живеем във време, когато иронията е на ход и "совите не са това, което са" и човекът не е това, което изглежда.
Каквото има в сърцето, такава е съдбата. Човек не трябва да живее в лъжа и безчестие. Управляващ значи грижовен, всеотдаен, дългов, добър човек, да живее със страданието на тия, които му вярват, да има съвест и нощем да чисти тази съвест, а денем да не допуска грешки. Затова е добре човек да знае, че е роб на казаното и господар на не казаното. Не се намесвай в съдбата с лоши думи, само ще нараняваш сърцето на някого! Агресията не е пътят. Агресията е губеща съперница на пътя към истината.

Кой е бай Ганьо? Бай Ганьо е пестелив или алчен скъперник? Предпазлив към чужденците или изпълнен с омраза? Човек, който е патриот или патриотар? Директен, диалогичен или откровен простак? Въпрос на гледна точка, е верният отговор - едното определение е оптимистична, другото трагикомична постановка за явлението. Но е безспорно, че става дума за едно и също нещо-човешкия характер.
Същото е с либерализма- той е свобода, стигаща до разврат, толерантност, превърната в нагаждачество, отвореност към света и едновременно загуба на националното достойнство, грижа за човека, успоредена с тоталния контрол над човека.

Например, кому бе нужно убийството на учителя във Франция? Карикатурите на нашите управляващи и опозиция, също са болезнено обидни. От друга страна бих казала: "синко, като те мразят, пък се махни". Болест е това вкопчване във властта.
Няма я мярата- етико- мерните единици и дори стандартните метрични системи, вече са невалидни - времевите, за разстояние са нищожни, защото глобализацията забърза живеенето и стесни пространствата. Същото е с моралните норми - почитта, вниманието, уважението ... всички тези мерки изчезват. Има само един критерий: насилствената грижа за човека- задушаващата прегръдка.
Толкова много простотия и простащина препълниха публичния басейн, че няма как да се изчисти обществения характер.

Само че любов няма. Едната позитивна крайност я няма. И затова се възприема, че езикът на омразата отсъства, щом вече не е крайност, ставава норма. Агресивното "алтер его" кара човек да се превърне в това, от което е пострадал - думите вече нямат стойност. Наред с всичко друго и те търпят инфлация. Животът е с ниска цена, но и едновременно и закономерно, стойността му се вдига. Животът е нищо, един вирус и умираш, и животът е всичко - в негово име би вил като пантера в клетка. Очакванията са за някаква световна промяна. А тя всъщност Е, случи се. И когато няма хоризонт и навсякъде е мрак и неяснота, и говорът става същият - в синхрон с мъгливата перспектива, тъмен и злостен. Следващата стъпка е заличаването на езика като колорит. Речта ще представлява набор от мерки, правила, предписания, норми. Говорът е АДМИНИСТРАТИВЕН, защото най-привилигированата каста, е тази на държавната администрация.

Скри се от всички един неовладян процес в училищата през последните двадесет години. Насилието и детската престъпност в училище и извън него. В България, и в света водещ и най-голям е процентът на убийства, извършени от малолетни. Дислексията, поведенческите разстройства, неграмотността, технологиите, направиха емоционално дефицитни и неразумно смели в действията си подрастващите. Писах преди много време как дете в седми клас обмисля сериозно убийството на родителите си, за да спаси по-малкото си братче от тях. Тогава още учениците измислиха ,,задушаващата прегръдка,, за начин да спират дъха на свой противник, без видимо да влизат във физически сблъсък. Сега правителствата прилагат този политико-икономически "ключ", хватка, с която парализират обществения организъм и го вкарват в състояние на будна кома. Да се радваме, че все още имаме гълтателния и отделителния рефлекси.
Имам в практиката си ужасяващи случаи на деца, които са с потенциал, но са необратимо понякога деформирани от системите. Този процес можеше да бъде спрян именно по начина, по който се ограничи свободата в момента. В този смисъл аз знаех, че ще се стигне до единственото възможно решение - локдауна, срещу родителското, учителското и институционалното безсилие във възпитанието и образованието на децата.

Така е, защото лидерските говори и действия постоянно се менят. Веднъж се каза, че ваксина до 2023 г. няма да има и срокът за валидирането на ваксини е дълъг, същевременно бързо-бързо се нароиха куп маркови ваксини, все едно са чакали на склад стартовия гонг да изскочат на пазара. Не ми се дават примери за противоречията в изразяването на политиците. На експертите. Няма обществено доверие, защото няма авторитетни лидери. Липсват логиката, последователността и демонстрирането на личния пример, а тези неща са аксесоарите на истината. Истината излезе. Гола-голеничка. И за да не претърпят позор тези, които я докараха дотам, я наметнаха с хубави лъжовни фрази, за да не срами разобличението слабостите на властта.