Ало, FIFA, нали „без политика“… Какво стана?

**@ ти и футбола, щом двете му най-големи звезди са Меси и Роналдо. Единият се помисли за по-голям от самия футбол и се изпокара с всички треньори, другият се помисли за божество и реши, че всичко му е позволено. Ако бях като Меси, щях да кажа: „на ***** ви у футбола“, ама не съм, та затова няма…

Първо: Аржентина и през 1986 г. не заслужаваше, и вчера не заслужаваше, но за това след малко…

… но, въпреки всичко, ТОВА беше най-доброто Световно, което съм гледал, с най-добрия и красив футбол. Удоволствие за публиката въпреки всички скандали с организацията. Футболистите го направиха ВЪПРЕКИ FIFA и ВЪПРЕКИ домакините.

Аржентинците показаха страхотен талант и НИКАКВО спортсменство. Симуланти, които играят в същото време агресивно. И не по английски агресивно, а ку**ачката агресивно – падне и вдигне бутоните нагоре, та да те ритне (уж случайно), дърпане, бутане. Ама те всички го правят, ще кажеш. Всичко си има граници, за аржентинците – нямаше.

Всякакъв политически PR се изпробва на гърба на Световното. Но иначе се декламират като политически независими и зона свободна от политика – гонеха за лентички по ръцете, заплашваха с картони, че даже гонеха ирански жени, че носели тениски със снимки на убитата Махса Амини (!!!). Защо? Защото „без политика“, а после Макрон се опитва да се натиска с Мбапе.

И ТОВА беше най-великият финал, който съм гледал. Може и да не спечелиха онези, които да смятам, че заслужаваха да спечелят, но самият финал, качеството на футбола – дори и от аржентинския отбор, който вече не мога да понасям – беше уникално. Не си спомням друг финал да е предлагал такова качество, такава емоция и толкова уникални моменти, отигравания, комбинации, микро инфаркти и максимално футболно удоволствие. Абсолютно заслужено качество за финал на уникално добро Световно първенство. Имахме нужда от подобно развлечение в края на тази година. Беше най-доброто от много десетилетия насам.

Но…

Преди това:

Сега за Аржентина конкретно.

Сега сериозно: погледнете кадрите с Макрон и Мбапе. Мбапе е не само тъжен от загубата, видимо му е неприятно това фамилиарничене на Макрон – прегръща го, дърпа го, държи го в прегръдка дълго време, говори му на дълго и широко, Мбапе му отвръща само с по една сричка и се опитва да се отскубне, ръцете му са далеч – далеч от „прегръдка“, а президентът се е вкопчил в него като досадник в дискотека. Всички се сещаме защо: за рейтинг, да се покаже като „човек от народа“, футболен фен, пламенен, „приятел“ с Мбапе – героят. Жалка работа.

Спортът не е за това, съжалявам. А, ако Е ЗА ТОВА, значи отдавна е политизиран и са прави хората, които казват: спортът към войната се отнася така както порното към секса. И се използва за всичко и на всяка цена. И не ми излизайте тогава с това лицемерно: „без политика“.

А безумците, които ходят като мухи без глави и повтарят, като навити на пружини: „не политизирайте футбола“, може да пробват да си извадят главите от зад****те и да погледнат доколко политиката на диктаторите се е просмукала в любимата им FIFA. Дотам, че самите служители на FIFA да се опитват да се държат като диктатори – опитали се да конфискуват снимките на журналисти, хванали как мароканецът Хакими се кара с шефа на FIFA Инфантино.

А за да е пълен т**ак: цялото фиаско с даването на домакинството на Катар е започнало с натиск от предишния френски президент Саркози, който натискал Платини да натисне FIFA за това домакинство. Защо? Защото малко след това Катар купили самолети от Франция. $$$$$$

А какво значи камилската дреха, която метнаха на Меси? Не се подигравам с това „камилска“, тя просто е традиционна за Катар и се прави от камилски косми.

Ало, FIFA, нали „без политика!“… Какво стана? Какво прави френският президент Макрон на подиума? Мбапе, горкият, не може сума ти време да се отърве от него – че като го набара да се снима с него, че го прегръща, че рейтинг си вдига, че го тупа, пак го прегръща, Мбапе се опитва да се отскубне, оня не го пуска – сакън някоя камера да не го изпусне…

ВЪРХУ фланелката му, върху номера му, върху името му, върху емблемата на аржентинската федерация. Пред очите на целия свят. Вижте нашите традиции, те вървят в комплект с нашите ценности обаче! Най-великият – Меси – ги рекламира пред всички вас, значи са правилни! А нашите ценности, които вървят в комплект с нашите традиции, са – както вече показахме: незачитане на човешкия живот, човешките права и елементарни достижения в общуването между хората и половете през 21 век. НО МЕСИ Е ОБЛЕЧЕН В НАШИТЕ ТРАДИЦИИ! Така че: млъквайте!!!

Ди Мария спечели дузпа с измама. След което психологическото преимущество беше на страната на Аржентина. В целия мач се видя, че превъзходството се сменяше според психологическото преимущество в даден момент. С тази инжекция фалшиво самочувствие (с дузпата) ходът на мача беше обърнат рано-рано.

Държаха се селяндурски и срещу Нидерландия. Паредес се изцепи да ритне умишлено топовен удар към скамейката на противника в 87‘ минута и то след като е извършил фал. Що за поведение беше на Меси да крещи: „Кво гледаш, глупак! Махай се!“ на Вегорст? Вегорст искал да се ръкува с него, а „божеството“ не било в настроение и не се свени пред камерите, пред цял свят да се „демонстрира“.

Елегантно.

Какво говори това? За вас Меси може да е Бог, но за мен е просто служител, вижте ме как го плескам по вратлето и той търпи, къде ще ходи, а и се облече в каквото му казах да се облече. А не съм поискал да ми танцува, а не е затанцувал.

Като спечели най-великото отличие, което съществува в неговата професия, „божеството“, примерът за поколения деца, примерът за подражание се изцепи: „Ние сме шампиони, на майка ви в…“

Не заслужаваха, според мен. Както не заслужаваха и през осемдесет и шеста, когато Марадона вкара най-известния гол… с ръка. Що за послание? Най-известното ти постижение да е измамата? Измамата се поощрява. Лъжи, мажи, всичко е позволено, победителите никой не ги съди.

По същия начин Хитлер е използвал спорта за политически PR, както и днес се използва. Страната домакин е миела лицето си на световен форум, пробутвала е политиката си, опитвайки се да я прокара под формата на жестове (нацистките поздрави, свастики), говорена е, дискутирана, НОРМАЛИЗИРАНА.

След камилската дреха, с която покри името, номера и емблемата на екипа на Меси, какво направи емирът? Плесна дружески Меси по врата – както се прави с малко дете, с което се гордееш.

Традиционна дреха на арабската страна, която да се сложи върху този, когото смятат за номер едно и то в най-важния момент в живота му – хич не е рекламно послание с геополитическа нотка, нали?