Защо меки партии демонстрират твърди позиции?

В политическата мазаница, тези субекти с неясен и размекнат до неузнаваемост образ, удрят по масата и поставят всякакви свои претенции с революционен плам и целеустременост, познати от историята в началото на миналия век.

Докога така!?

И на човек някак естествено му иде да попита:

Нямаше припадъци и при уж антиподите им от ДБ, с които не се погнусиха да се коалират в предходното правителство.

– тя не представлява онези 75 на сто, които вече имат трудноти да си плащат месечните сметки. Защо обаче рита по своите, които мислят различно, не е съвсем ясно, тъй като доскоро това беше най-демократично структурираната партия, в която демократическия централизъм беше валиден и решенията се вземаха отдолу нагоре.

Условно наричам меки партии онези, които имат огромен проблем с редукция на избиратели, шикалкавене и липса на ясна политическа визия. Бързам да уточня, за да няма заблуди и други, порочни тълкования. А такива са всички, освен 1-2 партии, които увеличават своите избиратели. Сред губещите в последните години най-комично в обществото ни изглеждат БСП и ДБ.

Далеч съм от мисълта да защитавам Явор Божанков, който не е член на партията, а и аз не понасям предатели и интересчии. Той, образно казано, както дойде като протеже на лидерката Корнелия Нинова, така си и тръгва – прогонен пак от нея. С изгонването му обаче БСП какво цели да ни покаже? Защото, ако е твърди позиции, е смешно. Въпросният човек, влязъл в НС като представител от т.нар. мъгляво понятие „гражданска квота”, хитряшки си трайка какво мисли за официолното доставяне на оръжия за Украйна и реши да ни сподели това след едно пътуване зад Океана.

Не е лесно да се угоди на вечните „криваци” от ДБ, които засега се очертават като най-неясния политически субект, който нито знае накъде върви, нито защо. Наясно е само, че никого не харесва и не ще да си играе с никого за повече време от няколко месеца. Не искат ГЕРБ, нищо че са от едно общо европейско политическо семейство. Т.е. с ДСБ са от ЕНП. Сториха чудеса от храбрости да отлъчат и омаскарят хората на Слави Трифонов и ИТН, сякаш не бяха заедно по площадите близо две години преди това. И с ПП не се долюбват, нищо че партията на промяната се пръкна от недрата на „Да, България”.

Някак между капките на политическото цунами у нас, мина в публичното пространство вестта, че столетницата се е отрекла до три пъти и от единствения си районен кмет в София – на район Изгрев, д-р Делян Георгиев. Той пък видите ли не бил назначавал достатъчно кадри от партията в администрацията, сякаш тя му е бащиния, та трябва да спазва този партиен принцип! Но нейсе, не забелязахме никой да рони горки сълзи за отлъчването му, самият той също, но поне обясни на обществото как и защо се е случило.

Човек остава с впечатлението, че другарите в БСП явно вече се отричат от всичко ляво и социалистическо, дори от принципа на един от техните идеолози „Кадрите решават всичко”. Впрочем историята показа, че и от него се отрекоха, така че това едва ли може да е изненада за някого.