Мигрант разказа: Българските граничари ме биеха с палки, с ръце, с ритници

“Българските граничари ме биеха с палки, с ръце, с ритници”, каза мигрантът и активист Никола Ковачевич, предава "Дойче веле", цитирана от Нова тв.

“Можем да приемем 200 души в Спешните ни центрове. Те остават тук средно около 2 седмици. Така че имаме достатъчно място”. каза Никола Любомирович, Комисариат бежанци.

“Тук ми показаха уважение и любов и аз реших, че искам да остана. Тук се чувствам малко по-спокоен”, каза Азар Кан, бежанец от Пакистан.

В бежанския лагер в Обреновац, Сърбия, се стичат нови хора. Идват от целия свят. Там им се предлага медицински преглед, душ, нещо за ядене и подслон. Никой няма планове да се застоява.

Азар и Билал са двама от най-отдавнашните жители на лагера. И двамата са прекарали години в бягство и са уморени от опасното пресичане на граница. И двамата са подали молба за убежище.

Бежанците искат да напуснат Сърбия не само заради безопасността, а и защото виждат по-добри шансове да си намерят работа в ЕС.

Бежанците намират време и да играят крикет. Всеки обаче играе своя игра, както наричат те опасните си опити да прекосят границата към ЕС.

Билал също се установява в центъра. Той бяга от войната в Сирия преди 4 години и няма как да се върне обратно. Надява се да остане и да работи в Сърбия.

Планът ми е да отида в европейска държава, където да съм в безопасност”, допълва той.

Сърбия не може да ги спре, казва Ковачевич.

“В Сирия бях дърводелец, също като баща ми, научих занаята от него. Когато напуснах страната си планирах да отида в Германия, но после реших да остана тук. Дадоха ми машини, с които да работя и място - всичко нужно, за да мога да правя дървени фигури и да работя тук”, разказва Билал Фахро, бежанец от Сирия.

Пътят им натам започва от парк близо до централната автогара в Белград, където хората се готвят да пътуват към селища в граничните зони около Хърватия, Унгария и Румъния. Там те ще платят на трафиканти хиляди долари, за да преминат от другата страна на границата.