Правната комисия на парламента прие на първо четене Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха министърът на правосъдието Крум Зарков, който представи законопроекта, и омбудсманът Диана Ковачева.
Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС коментира, че законът е дълго чакан, като добави, че в последните години са започнали да изобилстват лошите кредити, което е довело до напрежението. Той все пак уточни, че законопроектът повдига въпроси, които трябва да се изчистят и добави, че неговата парламентарна група ще го подкрепи.
Законът предвижда да има производство, което води до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност физически лица. То ще трябва да приключи в срок до три години. От министерството отбелязват необходимостта от защита на неплатежоспособните длъжници. Особено уязвими са добросъвестните длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност поради настъпване на неблагоприятни събития извън техните предвиждания и контрол – временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и други.
Министър Зарков посочи, че дебат за такъв закон се води повече от десет години и отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, която няма такова законодателство. Той отчете, че е търсен баланс между различните позиции на заинтересованите лица. Зарков отхвърли като основателен мотив срещу законопроекта това, че съдът ще има много работа и отбеляза, че Висшият съдебен съвет има положително становище по закона. Той допълни, че е важно законът да бъде приет като концепция и философия.
Омбудсманът Диана Ковачева посочи, че това е един законопроект, който е чакан дълго време, като отбеляза обаче, че в проекта има някои пунктове, които предизвикват тревога. Тя добави, че законът трябва да реши проблема с „вечния длъжник“ – добросъвестните, които трайно и обективно не могат да погасяват задълженията си, предаде БТА. По думите ѝ законът трябва да бъде насочен към интересите на „вечния длъжник“ най-вече, и все пак да има баланс по отношение на кредиторите. Омбудсманът отчете, че извън обхвата на закона остават хората със свободни професии и такива, които не разполагат със секвестируемо имущество.
От Софийския градски съд изразиха отрицателно становище към законопроекта във връзка с правни съображения и проблеми, които ще създаде в правораздавателната дейност на съдилищата. Като най-голям проблем беше посочено, че е много вероятно окръжните съдилища да бъдат затрупани с голямо количество молби, което ще забави цялото правораздаване по важни категории дела. От градския съд препоръчаха да се преразгледа цялостната логика на закона.
По време на дебатите се чуха мнения, че трябва да има съвместна работна група, за да се гледа законът текст по текст и да се стигне до приемлива редакция. От „Демократична България“ подкрепиха закона. Надежда Йорданова посочи, че трябва да се засили фокусът над длъжника и добави, че трябва да се търси баланс, за да се защитят интересите на добросъвестните взискатели.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)