СИПП с доклад: Половината българи искат закон за личния фалит, ползите ще са за милиарди

Според експерта от СИПП Михаил Кръстев устойчив модел на законодателство в тази сфера е да се съобразяват интересите на всички замесени среди, както на длъжниците, така и на кредиторите.

Владимир Сиркаров

Деян Драгиев

Кузман Илиев

Михаил Кръстев

Никола Филипов

Икономистите подчертаха, че докладът не е законопроект, но е експертния документ, върху който трябва да стъпи всеки следващ опит за такъв, за да се избегне ситуацията, в която с опит да се свърши нещо положително, се нанася вреда на икономиката.

“Такива са препоръките от страна на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Световната банка. Анализите в сектора показват, че страните с ефективно законодателство по отношение на потребителската несъстоятелност са с по-високи нива на Брутен вътрешен продукт. Конкретно за България - въвеждането на работещ закон за личния фалит ще има положителен ефект върху брутния вътрешен продукт в размер до 3% и повишение на заетостта до 2%. Говорим за милиарди левове положителен ефект, ако законодателят си свърши работата качествено”, подчерта Кръстев.

“Балансът във финансовата система е много важен. Често забравяме, че освен длъжници, ние се явяваме и като кредитори на финансовите институции, чрез своите спестяванията. Затова вторичния дългов пазар трябва да работи в ясно регулирана рамка, съобразявайки се с правата на потребителите, но опазващ и интересите на кредиторите”, заяви експертът от СИПП Кузман Илиев.

“Важно е да се изследват причините, поради което потребителите изпадат в несъстоятелност - дали става дума за рисков профил или поради икономическата конюнктура в страната. Така ще може да се прецизират текстовете в законодателството, благодарение на което то ще е по-ефективно”, допълни адв. Деян Драгиев.

Според експерта от Съвета Владимир Сиркаров българското общество не е достатъчно запознато с идеята за потребителската несъстоятелност. “Социологическото изследване на Изследователски център “Тренд” показва, че половината от българските граждани имат нужда от допълнителна информация относно въвеждането на законодателство за личния фалит. Това е и една от основните причини да изготвим този доклад. Близо половината от респондентите са категорични, че трябва да има Закон за личния фалит, докато процентът на противниците му е много нисък”, допълни Сиркаров.

България остава една от малкото европейски държави без законодателство в сферата на потребителската несъстоятелност, а положителният ефект от наличието на това може да достигне до 3% от Брутния вътрешен продукт настраната. Това стана ясно по време на представяне на доклад “Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти”, изготвен от Съвета по икономически и публични политики.

В доклада е заложен сравнителноправен анализ на нормативната рамка в редица държави в ЕС и извън него, икономически анализ на положителните ефекти от въвеждането на законодателство в сферата и социологическо изследване за нагласите на обществото относно личния фалит.