Климатичните промени липсват в киното и телевизията

"Виждаме много истории за екстремни метеорологични явления, но те рядко са свързани с климатичните промени", добавя Розентал.

Независимо дали по телевизията или в киното, художествените произведения са показали силата си да променят мнението в много области, но не и когато става въпрос за климатичните промени, предаде Франс прес.

Въпреки това художествените произведения служат като мощен лост за разчупване на табутата и промяна на манталитета.

Изследователката е изучавала как зрителите създават парасоциални отношения с екранните герои, които ги подтикват да реагират на идеи и нови хора, и могат да променят поведението им.

Малко са филмите по темата, които са направили впечатление, освен може би блокбастърът "След утрешния ден" на Роланд Емерих, излязъл на екран преди близо 20 години.

От общо 37 453 филмови и телевизионни сценария, анализирани от изследователи от университета на Южна Калифорния (USC), само 1046 (или 2,8 процента) съдържат думи, свързани с климата, и едва 0,6 процента конкретно споменават "климатичните промени".

Простите жестове могат да бъдат по-полезни: персонажи, които изразяват загриженост за климата, ползват обществен транспорт или не пилеят храна.

"Авторите, които са загрижени за изменението на климата, може да си мислят, че обществеността няма да се заинтересува от него, но това не е вярно", добавя Ерика Розентал от университета на Южна Калифорния.

"Много хора са силно разтревожени за климатичните промени, но почти не говорят за това", отбелязва Анна Джейн Джойнър. "Дори темата да е засегната мимоходом в любимо предаване, това подсъзнателно потвърждава, че тази загриженост е нормална, което е предпоставка за желание за действие", казва тя.

"Пазете се обаче от добрите намерения, които могат да имат обратен ефект", добавя Джойнър. Има две основни клопки: апокалиптичната визия, способна да демотивира, и нравоучителните герои, които досаждат на другите да се откажат от голямата си кола или от пластмасовата си сламка. "Никой не обича да бъде порицаван", отбелязва изследователката.

Страхът от ядрените оръжия поставя началото на промяната. Още през 1958 г. режисьорът Никълъс Рей се заема с въпроса за спасяването на биоразнообразието във филма "Wind Across the Everglades", чиито далечни наследници варират от "Ерин Брокович" (2000), "Не поглеждай нагоре" (2021) и "УОЛ.И" (2008).

Холивудската индустрия изследва отдавна, още от първите уестърни, връзката между човечеството и природата. Първоначално уестърнът визира завладяването на територия. Много бързо обаче се налага идеята, че опитомяването на природата не означава непременно унищожаването й.