„Продължават да се трупат „опорните точки“ на хартиеното мнозинство“

„Продължават да се трупат „опорните точки“ на хартиеното мнозинство, затова ето още пет и тяхното опровержение.

Ето и някои разяснения на бившия министър на електронното управление относно популярната напоследък опорка с „техните машини“ и „пипането на машините“.

Активното експлоатиране на тези глупости, според мен с ясното съзнание, че са глупости, продължава да повдига въпроса дали връщането на хартията е само за да се даде възможност за други методи за гласуване“.

В България не е нужно нещо да има логика, за да „хване дикиш“; нужно е само да е гръмко поднесено и много, ама много пъти да се повтаря монотонно, докато се набие в съзнанието и подсъзнанието на хората.

Дано да е ползотворно това споделяне, макар и да не съм оптимист…
_____________

- Кодът е предоставян за преглед на партиите, заявили желание. Имаше три партии (коалиции), заявили такова желание. ДБ, ПП и ГЕРБ. Имаше няколко срещи, на които се обсъждаха различни части от процеса. На последната, на която беше даден достъп до кода, отидох само аз. Пак казвам - достъпът не дава възможност да се „пипа“ нищо. Все едно като ви дам чертежите на апартамента ми, да можете отдалечено да ми остъклите терасата. Както при чертежите има процес на строителство, който ги превръща в реален обект, така при кода има процес на компилация, който го превръща в изпълним софтуер, който се подписва от ЦИК (с ключ който само те имат) и се инсталира на машините.

- Машините не могат да се управляват дистанционно, като така е и по спецификация и е установено в доклад на МЕУ, БИС и БИМ (преди това, на всики избори има такъв доклад на ДАЕУ, БИС и БИМ). Нито има включени адаптери за отдалечена комуникация, нито нещо обработва такава комуникация, дори да бяха включени (защото да, има ги на платката).

- Няма кодове. Има "изходен код". Той описва какво прави машината, за да отчете и прибави гласовете в протокола (както и още доста неща, проверки на флашките, подписване на протоколи, записване в журнал на събитията и т.н.). Изходният код не дава права върху машините, това не е PIN код (с PIN код също не се получава достъп, просто се статтира и приключва изборния ден)

- Разминаванията в машинния протокол и преброените разписки са много малко (в 20-тина секции при общо 10 хиляди). Тези разминавания все още не са проверени от ЦИК чрез повторно броене на разписки. За минали избори също е имало разминавания и винаги се е оказвало, че са човешка грешка при броенето. Т.е. развяването на такива секции от трибуната е просто пропагандно упражнение.

- флашките никак не са вълшебни. На тях има файл с протокола, който е електронно подписан със смарткартата на секционната комисия, което значи, че никой не може да го променя. В началото на изборния ден машимата отпечатва нулев протокол, за да проверят членовете на СИК дали флашката наистина е празна.

Въпросът обаче е колко съпротива ще се окаже отвътре, за да се забави този процес. А у нас тя е голяма, защото глозгащите кокала са изчислили, че едно забавяне ще им е достатъчно да си изкарат до старини, а после… „после“ не е техен проблем.

Докато едни хора се чудят абсурдно разтегнатите във времето консултации при президента дали са с някаква цел различна от това да се губи време, да се тупка топката и да се възстановяват стари кадри на стари длъжности, други директно са си подели предизборната кампания за следващите избори (просто защото знаят отговора на по-горния въпрос…).

Има възможност всяка една нация (дори дълбоко вкопаната в корупция и безвремие) да бъде вкарана в правия път и да преживее трансформация. Народът може да бъде спасен въпреки себе си, напук на желанието му да не бъде спасяван. Елементарна еволюция, типична за общества, които са част от едно голямо ЦЯЛО, което е двигател на прогрес. Като например ЕС.

Докато чупим всички рекорди по размотаване с това недаване на мандат вече почти ДВА МЕСЕЦА (!!!), спечелилите обещават, но не могат да изпълнят, защото нямат мандат (но и не си правят труда да започнат преговори), а загубилите (вторите) са обвинявани, че са „пипали машините“ и циркът е пълен.

И затова живеем в безвремие и на изключена скорост. Едни и същи митове и легенди, които са елементарни за оборване, обикалят пространството напук на здравия разум. Нужни са само малко опорки, които да се мятат в хранилката на масовото дърдорене и работата е на 99% свършена.

Нито пък е необходимо и да се страхуваш, че някой може да си спомни, че примерно ти си поръчал, избрал и платил машините, с които плашиш; или пък някой да си спомни, че преди две години някоя червена доня е била „за“ машинното и САМО машинното гласуване, а днес е твърдо против. Не е необходимо да се страхуваш от такива неща, защото българинът има политическата памет на златна рибка. Нито е нужно да се плашиш, че такива глупави подробности – като истината – могат да ти развалят хубавата история.

Общо взето всичко общо е взето и да си политик в България е най-мечтаната работа на планетата. А относно хората… И да ти е мъчно за тях, и да не ти е, истината е, че така работят нещата – механизмът е елементарен: ако се простреляш в крака, те боли; ако гласуваш за елементарни и крадливи популисти, ще живееш зле в кочина с отворени шахти и дупки по улиците, с корупция до небето и пробита здравна, правосъдна, образователна и каква ли още не системи. Това е: всеки народ си заслужава съдбата, колкото и по цял ден да се самозаблуждава, че някаква световна конспирация го дърпа надолу. Всеки народ е точно там, където е заслужил да бъде. А и политиците са едни от нас, наше огледало. Не може да викаш: „съсипаха я тая държава!“ и да псуваш телевизора, докато пресипваш в по-малки туби откраднатата служебна нафта. Те – политиците… ние – хората… едно и също, две лица на една монета.