Лилия Абаджиева: Крайно време е да бъдат спрени процесите, които влекат българския театър към гибел

Коментар на една от най-талантливите съвременни български режисьорки и уважавани преподавателки Лилия Абаджиева.

А също е крайно време да спрем задкулисието и театралната олигархия, която практически влече естетическите достижения не само на българския театър към гибел.

Изключителна радост е, че на първата ни сцена в момента има спектакъл на Боб Уилсън-доайенът на световния експериментален театър.

Комерсиалните тенденции и примитивната форма на финансиране разрушиха природата на театралното.

Но това не отменя факта, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не отменя факта, че там в последните години поставят дори на голяма сцена хора без експертиза...

Позоваването на прагматизма, като нова религия и велика добродетел на човека консуматор, се превърна в новия образец на Homo sapiens.

Убедена съм, че в тази епоха на разрушаване на ценностите по отношение на театъра и в контекста на скандалните събития в Народния театър е необходимо да има един дебат и конституиране на нови правила.

Има цялостна деетизация на обществения и културния живот, някаква всеобща, за съжаление, дехуманизация, правещи от човека консуматор, пълна девалвация на нравствената система... Отказ от утвърдените през вековете ценности, които са действали като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това се проявява като деструкция на мотивацията на отделната личност. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е поставено на заден план. Саморазрушително лишаване от емоционалност на човешкия живот.

Не бих искала да споменавам големи български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на големите театри. Подобни “естетически” санкции с такъв мащаб не е имало в театъра дори по времето на комунистическата цензура. Всичко разбирам, дори и патоса на тази десакрализация. Но има битка, от която не бива да се отказваме – да не допускаме загубата на духовното, на ценностите. Томас Ман нарича драмата поезия. Поезията на живота, изследването на човешкото у човека е една от функциите на театъра.