Наличието на белодробно заболяване може да повлияе върху тежестта на протичане на COVID-19. При хроничните белодробни заболявания рискът от по-тежко протичане на COVID-19, усложнения и смъртен изход е висок. Обикновено продължителността на възстановяването след преболедуване на COVID-19 при пациенти с хронични белодробни заболявания изисква по-дълго време (до 6 и повече месеца).
В становището на Експертния съвет се посочва още, че преди да пристъпи към ваксинация срещу COVID-19, пациентът трябва да бъде сигурен, че няма влошаване на белодробното заболяване, повишена температура, начални симптоми на коронавирусна или друга вирусна инфекция. При наличието на подобни симптоми пациентът следва да се консултира с общопрактикуващия си лекар. В тези случаи може да се проведе ваксинация след овладяване на хроничното заболяване, възстановяване от вирусната инфекция или най-малко 3 месеца от преболедуване на COVID-19.
Затова Експертният съвет по медицинската специалност „Пневмология и фтизиатрия“ препоръчва хората с хронични белодробни заболявания приоритетно да се ваксинират срещу COVID-19. Ваксините срещу COVID-19 са безопасни и ефективни за предотвратяване развитието на тежко заболяване, усложнения и неблагоприятен изход.
Най-често срещаните и високорискови съпътстващи болести са: хроничните сърдечно-съдови заболявания (исхемичната болест на сърцето, ритъмните нарушения, хроничната застойна сърдечна недостатъчност, артериалната хипертония, захарният диабет тип 2, метаболитният синдром, затлъстяването и др.).
Освен ваксинацията срещу COVID-19, хората с хронични белодробни заболявания не бива да забравят за прилагането на противогрипна ваксина. Ваксините срещу грип и срещу COVID-19 могат да бъдат приложени едновременно, като единственото условие е да не се поставят на една и съща ръка.
Основните фактори, които увеличават риска от тежко протичане на COVID-19 при хора с хронични белодробни заболявания, са: по-голямата възраст; продължителното и прогресиращо развитие на болестта с възникване на усложнения: хронична дихателна недостатъчност, вторична пулмонална хипертония, засягане на десните сърдечни кухини и развитието на десностранна сърдечна недостатъчност. ХОББ, тежката астма с трайни промени в малките дихателни пътища, обструктивната сънна апнея, дифузната пневмофиброза и белодробният емфизем са свързани с множество съпътстващи заболявания, които допълнително увеличават риска от тежко протичане на COVID-19. Съществува висок риск от развитие на остра дихателна и остра сърдечно-съдова недостатъчност, а в критичните случаи и необходимост от включване на механична вентилация. При наличие на изброените усложнения при хронични белодробни заболявания значимо се повишава рискът от смъртност в сравнение с общата популация.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)