По време на управлението на халифа Умар (634-644 г.), оцелелите от клането християни на Наджран били изселени в Месопотамия, защото Мохамед наредил всички немюсюлмани да бъдат изгонени от Арабския полуостров.
Арета бил сред най-видните жители на град Наджран (днес в Саудитска Арабия на границата с Йемен, в южната част на Арабския полуостров). В Библията тази област е известна като Савско царство. Християнството било въведено в Наджран, както и в останалата част от Южна Арабия, през IV-V век.
Наджран бил първото място, където християнството е пуснало трайни корени в Южна Арабия. Но в първата половина на VI век (по времето на византийския император Юстин I, както се сочи в житието на свети Арета), когато химяритите завзели властта, съседният владетел Ду-Нувас, евреин по произход, нападнал християнския град Зафар, превзел то, избил повечето население и изгорил църквите му. След това той се насочил срещу Наджран, също християнски град, храбро защитаван от жителите. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама и доброволно бил пуснат в града. Като влязъл в Наджран, той изловил най-първите християни, начело с Арета, влиятелен християнин, който се отличавал с дълбока и дейна вяра.
Юдействащият цар първо поискал от заловените християни да се откажат от вярата си и да похулят разпнатия Иисус Христос. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени. Жестокият Ду-Нувас, за да ги сплаши, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Тогава Арета и голяма група негови роднини и близки, на брой 240 души, били предадени на страшни изтезания. След като никакви мъки не разклатили вярата им, по заповед на владетеля тези доблестни мъченици били обезглавени.
)