Вероятна моГилизация за българи в Русия, а русофилите у нас са по-ниски от тревата, по-тихи от тишината

Пушечното месо ще бъде захранвано с българска кръв. А това е жесток проблем. Въпреки това откъм фалшивия „патрЕотичен“ фронт (разбирай, руските слуги, преструващи се на български патриоти) се чува оглушителна ТИШИНА.

За разлика от студените месеци след 24 февруари, когато същите тези се топлеха, крещейки истерично как трябвало да се погрижим за българските граждани, които Украйна била застрашавала в Донбас например или в някаква мобилизация и т.н.

Сега онези българи, които се намират в Русия, ще бъдат насила моГилизирани. Но патрЕотите и русофилите (не знам и аз защо си правя труда да ги разграничавам двете групи) мълчат. Мълчат оглушително. Зловещо.

Има и още една друга група българи в Русия – нашенците, които си имат само български паспорт и не подлежат на мобилизация, но не могат да напуснат страната, защото няма самолетни билети или са на безбожни цени.

Тишина.

Хем им се иска да вдигнат шум предизборно, хем не могат да говорят с негативни нотки за господаря в кремъл, а и разчитат на електорат, закърмен с любов към кремълската диктатура.

Ще доживеем ли да видим копейкините псевдопатриоти да изразят „загриженост“ за българите, които може да бъдат изпратени за моГилизация? Едва ли. Но поне от кумова срама, а?

Двама министри потвърдиха, че българите, живеещи в Русия и имащи двойно гражданство, подлежат на мобилизация. Или – както някой я наричат – моГилизация. От „могила“ на руски, което значи „гроб“… превеждайте си го.

Българските граждани и гражданите с българско потекло в Украйна доброволно взеха участие в защита на родината си. По някаква интересна причина ОНЕЗИ българи са запазили и смелостта, и достойнството си, и любовта си към земята, която наричат дом, за разлика от мнозина на юг от Дунава. Но това е съвсем друга тема…

А последователите им са силно раздвоени в момента, но това никога не им е пречело преди, не им пречи и сега, те са свикнали две (и повече) противоречащи си тези да съжителстват в главите им мирно, да се опират и на двете и да защитават и двете.

Но сега са раздвоени, защото бягащите от путин хем са руснаци и отвътре им идва да ги обичат и да им се иска да ги посрещнат с хляб и сол и поклон. Ама пък… са дезертьори от могучая, бягат от родину, предатели на путин. А сега де…? Много е забавна центрофугата в главите им, но е и жалка картинка, защото те гласуват на всички избори. Ще гласуват и в неделя. А през това време демократите се цупят, че този направил коалиция с мръсници и вече не ги кефи, а пък онзи се изказал лошо и също не ги кефи и – като цяло – чакат рицар на бял кон, чист и велик, да дойде, че да гласуват за него (без да си дават сметка, че такъв политик/партия ще бъде осмян и натирен от природонаселението).

Хората, на които всичко това им е ясно пък, никога не биха гласували за подобни извращения. И реално се получава едно въртене в затворен кръг, в който си пишем и говорим за/с едни хора, които са наясно и оставаме напълно нечути и невидяни от хората, които обичат фалшивите политици. КПД-то… да не кажа, че е нула, но не е много далеч.

Тези, които го знаем, сме една непроменяща се маса, а онези, които не искат да го знаят – също. Съществената разлика е, че ние искаме и те да са добре и всички в България да са добре, докато те искат ние да умрем или да ни затворят в Белене. Малка, но съществена разлика…