Андрей Цеков, ПП: В обществените поръчки корупцията се ражда тогава, когато умира конкуренцията

Вие сте в листите на „Продължаваме промяната“ в 24 МИР, какво е важно, според Вас да бъде свършено след изборите? Трябва ли да бъдат направени сериозни промени в действащите механизми или трябва да бъде засилен контролът?

Въпреки малката си територия, страната ни няма добра пътна свързаност и качествени пътища, но вече 12 години слушаме колко много е построено и колко милиарди са вложени. Можем ли да имаме добри пътища на конкурентна цена?

Освен пътищата, кои са другите сектори, в които откривате нередности при възлагане на обществени поръчки?

Спокоен ли сте за бюджета, който оставихте?

Неведнъж сте казвали, че има системни проблеми в областта на публичните финанси. Какви са причините? Има ли контролни механизми и работят ли?

По отношение на обществените поръчки, какви са нарушенията, които открихте и какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети, за да не изтичат публичните средства?

Андрей Цеков е кандидат за народен представител на "Продължаваме промяната" в 24 МИР в София. В периода декември 2021 г. – август 2022 е зам.-министър на финансите в кабинета "Петков", като в неговия ресор са обществените поръчки.

Има 20-годишен опит в управлението на инвестиционния процес и големи корпоративни структури. Преподава строително законодателство и договорно право в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище "Любен Каравелов" в София.

В светлината на казаното дотук, съвсем неслучаен е факта, че България е най-бедната държава в Европейския съюз с 1.5 млн. граждани, живеещи под линията на бедност. Същевременно по оценки на Transparency International и Световната банка от 2021г. сме и най-корумпираната страна в съюза, като годишната стойност на корупцията надвишава 20 млрд. лв. И тези обстоятелства са неразривно свързани. Най-бедни сме, защото 12 -години държавата ни е била шампион в корупцията и публичният ресурс не се харчил в полза на гражданите, а обслужвал частните интереси на управляващата политическа олигархия. Всичко това говори за системни проблеми не само в управлението и контрола на публичните финанси, но и във функционирането на регулаторните органи, съдебната власт и политическата система като цяло.

Всичко казано дотук е индикатор за изключително високи нива на корупция в обществените поръчки и говори, че системите за управление и контрол не само че не предотвратяват, но и чрез съзнателно бездействие спомагат за разхищението на публичния ресурс и ощетяване интересите на българските граждани.

Наследството от управлението на ГЕРБ в транспортната и регионалната политика може да се илюстрира само като пълен хаос. Държавата ни от години няма работеща стратегия за развитие на транспортната инфраструктура. Строителството и ремонтите на пътища не се планират, не се обследват реалните икономически нужди и състоянието на пътищата. При липсата на стратегия, не се проектира навреме. Ние заварихме празни рафтове в МРРБ – т.е. няма никакво обезпечение на инвестиционната програма в следващите години. И това не е случайно. При липсата на стратегия възлаганията са се правили „на парче“ по еднолична благословия на министър председателя. Отсъствието на проекти и количествени сметки пък е позволявало да се договарят нереално високи цени, чрез които директно се е източвал публичния ресурс. На всичко отгоре масово се е изпълнявало строителство без строителни книжа, без надзор и без дългосрочни гаранции за качество. Това също не е случайно. Безконтролността води до лошо качество и след две-три години пътищата отново са за ремонт. Това позволява порочният кръг да се завърти отново – нови непрозрачни, неконкурентни възлагания на завишени цени и нови корупционни потоци.

Ние оставихме фиска и бюджета в отлично състояние и нямаме основания да се опасяваме за неговото изпълнение. Между другото, това беше потвърдено и от служебния кабинет. Нашето управление категорично показа, че когато се преустановят корупционните схеми, можем да имаме съчетание на финансова стабилност, икономически растеж и справедлива социална политика. Това ни позволи във времена на глобална криза да увеличим пенсиите, да направим градини безплатни, да повишим доходите на учителите, лекарите, медицинските сестри, полицаите, както и да осигурим енергийни помощи за бизнеса и битовите потребители.

Обществените поръчки в България са на годишна стойност между 8 и 12 % от брутния вътрешен продукт, т.е. между 10 и 15 млрд. лв. В обществените поръчки корупцията се ражда, тогава когато умира конкуренцията. В отсъствието на конкуренция поръчките винаги се възлагат на завишени цени и държавата плаща за услуги, доставки или строителство повече от реалната им стойност. Генерират се свръхпечалби и корупционна маса. Затова Европейската комисия и Световната банка сочат, че липсата на конкуренция е червен флаг за наличието на корупция в обществените поръчки.

От друга страна, установихме колосална нецелесъобразност и неефективност при разходването на публичния ресурс. Такава безспорно е налице, когато с тези пари се строят „къщи за тъщи“, когато в село с 500 жители се изгражда стадион с 3000 седящи места за 6.5 млн., балетно училище или зала за кърлинг. Наред с това, установихме, че огромна част от публичните финанси се прахосват, чрез системата на обществените поръчки, където масова практика е да се сключват договори без реална конкуренция и на цени, надвишаващи реалните пазарни стойности.

От една страна имаме доказани огромни пропуски в приходната част на финансовата система – напр. Националната лотария години наред е ощетявала бюджета със стотици милиони неначислени такси; „Лукойл“ никога не беше плащал данъци; плажове, подземни, богатства и пристанища са били отдадени на концесия срещу нереално ниски концесионни възнаграждения.

По времето на правителството на „Продължаваме Промяната“ установихме, че през 12-те години на управлението на ГЕРБ публичните финанси са били управлявани некомпетентно, неефективно и разхитително във вреда на българските граждани и в полза на тесни олигархични кръгове и клиентелски мрежи, свързани с политическата власт.

Подобна е и ситуацията с текущия ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа, където при договори на стойност 757 млн. лв. е възложено строителство за 3.419 млрд. лв. – отново непрозрачно, без конкуренция, без строителни книжа, без надзор и без гаранции.

Правителството на „Продължаваме промяната“ установи изключително ниски нива на конкуренция в обществените поръчки. На първо място, налице са огромен брой незаконосъобразни „инхаус“ възлагания, при които отсъства всякаква конкуренция – 2,7 млрд. за АМ „Хемус“, 902 млн. за пътя Видин – Ботевград, 511 млн. за ремонт на язовири; 474 мл. За укрепване на свлачища, 400 млн. за удълбочаване на пристанище Варна. Всички тези възлагания са извършени непрозрачно, без проектна документация, без количествени сметки и на изключително завишени цени, което бе установено от инспекциите на АДФИ и одитите на Сметната палата. Платени са непропорционално големи аванси. Строителството е изпълнявано без оценка за въздействие върху околната среда, без разрешения за строеж, без строителен надзор и без гаранции за изпълнение.

Преустановяването на този порочен модел всъщност е много просто. За това трябва единствено държавата да спазва собствените си закони. Да планира и управлява стратегически пътната инфраструктура, да проектира дългосрочно, да провежда открити и честни обществени поръчки. Това предполага управлението на тези процеси да бъде в ръцете на хора с морал, уважение към законността и отговорност към обществото. От друга страна, е необходима и работеща система от контролни институции (КЗК, КПКОНПИ, съдебна власт). С прости думи, когато държавата престане да насърчава и започне да наказва корупцията, тогава ще имаме нормални пътища на конкурентна цена.

Със законопроекта за изменение и допълнение на ЗОП ние предприехме конкретни мерки за оздравяване на системите за управление и контрол в обществените поръчки. Предвидихме задължителен предварителен контрол от Агенцията за обществени поръчки върху всяка една поръчка на стойност над 5 млн. лв. Този контрол ще позволи на държавата да контролира директно над 67 % от стойността на всички поръчки обявени през съответната година. Законодателният пакет предвижда елиминиране на използването на субективни критерии за оценка на офертите, задължително публично оповестяване на всички ценови оферти (дори на отстранените), задължителен одит на процедурите по възлагане на поръчки, значими за съответния възложител, въвеждане на стандартизирани тръжни документации и договори, възможност за участие на външни наблюдатели в тръжните комисии, разширяване на последващия контрол от АДФИ и др. Реформата в сектора задължително включва и структурни и кадрови промени в Комисията за защита на конкуренцията, която през управлението на ГЕРБ открито покровителства очевидни тръжни манипулации и картелни споразумения в обществените поръчки. Основен инструмент в този процес трябва да бъде и една реформирана Комисия за противодействие на корупцията, която да ефективно да разследва широкомащабните корупционни явления в тази сфера.

Терминът публични финанси е просто законов евфемизъм за парите, които всички български граждани предоставяме на държавата и общините под формата на данъци, такси и други задължения. Тези средства трябва да се управляват ефективно и икономично, така че чрез тях да получаваме публични услуги и блага, които да подобряват условията, в които живеем, учим, работим и почиваме. В тежест на държавата е да използва нашите пари, за да ни осигурява качествени пътища, водоснабдяване, образование, здравеопазване и социални грижи, както и благоприятни условия за икономическо развитие, култура, спорт и развлечение. За тази цел държавата трябва на първо място да събира ефективно приходите си и на второ място да харчи тези приходи разумно и в обществен интерес. Дали това се случвало през управлението на ГЕРБ? Фактите са достатъчно красноречиви.