"Големият брой дежурства, това че трябва да работят на две и повече работни места, защото и те имат семейства, които трябва да издържат, контактът с родителите, които много пъти са нетолерантни, нетърпеливи и ние трябва да ги успокоим. Точно тези неща може би отдръпват младите специалисти към избора на тази хубава и благородна професия. И е хубаво да се стремим да се развиваме и да няма този дефицит, който настъпва", заяви д-р Ани Гьошева, лекар-специализант.
"Голяма част от общопрактикуващите лекари са над 60 годишна възраст. Предвид ковид пандемията се пенсионираха и много деца останаха без личен лекар и се разпръснаха по другите практики", добави д-р Ани Гьошева.
Има сериозна липса на педиатри в страната, предава БНТ.
В периода от 2019 година до момента е налице постоянна тенденция за ръст на цените на клиничните пътеки, като това е особено осезаемо при клиничните пътеки в областта на неонатологията, педиатрията и АГ.
Все пак педиатрите отбелязват, че в последните месеци средствата отделяни за така наречените детски пътеки се увеличат. Това отбелязват и от здравното министерство.
Детските лекари или така наречените педиатри са изключително важен елемент от здравната система на България. Освен с голямата отговорност, която носят, в практиката си те се сблъскват и с много трудности.
Младите лекари имат своите предложения, с които специалността да бъде по-привлекателна.
Недостигът на кадри е най-сериозният проблем пред работещите с деца лекари.
Осигуреността с педиатри в България е 20,4 на 100 000 души население, с което страната ни заема 11 място сред държавите членки на ЕС.
От ведомството цитират още данни на Евростат от 2020 година според които България е с добра осигуреност с педиатри.
И все пак от 2009 година едва 337 лекари са придобили специалност Педиатрия, като това прави средно по около 25 души годишно.
"Даже с всяка следваща година е все по-осезаем. Тук е хубаво да се вметне, че много хора не знаят, но поставят педиатрите под един знаменател. Всъщност можем да ги разделим на три нисши. Това са общо практикуващите лекари в доболнична помощ, които могат да работят с деца, лекарите специалисти и лекарите работещи в болничната помощ", допълни д-р Ани Гьошева.
"На първо място е финансовото стимулиране, дали под формата на стипендии, дълго време детското здравеопазване беше в най-долната нисша на заплащане. Последните месеци виждаме, че все повече се приоритизира. Надяваме се да вървят нещата и занапред така и да се запълни кадровият дефицит", поясни д-р Ани Гьошева.
Във всяко едно от тези звена има трудности, които ги превръщат в непривлекателни за младите лекари. При общопрактикуващите лекари например често проблемите опират до липсата на достатъчно средства при прегледи, или застаряващата възраст на лекуващите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)