Руски дипломат: Не може да става и дума за дружба с България

"Да предположим, че се е случило второ чудо на Висла (битката при Варшава през 1920 г.), което е мечтата на Варшава и Киев. Руските войски са се изтеглили до линията, на която се намираха преди специалната военна операция... Като (предполагаемо) победена страна Русия може да бъде изправена пред многобройни и разнообразни искания. Просто изхождайки от това, че с губещите не се церемонят. Подходът ще бъде същият като отношението към Русия след разпадането на СССР и края на Студената война в началото на 90-те години на ХХ век, когато в очите на Запада Русия се оказа практически победена и следователно от нея можеше да се иска всичко... В малко вероятния случай, че Русия загуби, от нас ще искат всичко по същия сценарий - възстановяване на Украйна, непрекъснати доставки на всичко, от което Западът се нуждае, пълно подчинение и спазване на правилата, които смята за единствено верни. В същото време Русия, според техните изчисления, ще бъде лишена от достъп до технологии, кредити, оборудване и т.н. С други думи, всички ограничения, наложени от санкциите, ще останат в сила.

"Днешните европейски лидери - пише авторът - следвайки американските президенти (използвам множествено число, защото Байдън не е първият в поредицата) и различни конгресмени и сенатори, по всеки повод, а често и без такъв, повтарят мантрата, че трябва да се помага на Украйна по всякакъв начин, така че Русия да бъде смазана и демокрацията да възтържествува над авторитаризма. Въпреки това повечето от тях (Прибалтика не се брои) все още се въздържат да призоват за промяна на системата на управление на Русия и на нейния лидер. Освен това те не се колебаят да твърдят, че санкциите не трябва да затрудняват живота на обикновените хора", смята Крилов и заявява, че те (лидерите) не знаят какво правят.

"Не може да става и дума за миналата (уж) дружба. Това приятелство вече е било предадено от тях многократно", подчертава авторът.

"Би било голяма грешка Москва сега да се съгласи с исканията на България Русия да възобнови доставките на газ при предишните условия, след като от София бяха изгонени седемдесет дипломати", пише професорът от МГИМО, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи на Русия Сергей Крилов в статия, озаглавена "Новият ред", публикувана от сп. "Россия в глобальной политике" и цитирана от dir.bg.

В Русия, лесно могат да се намерят аналогии с това в историята, пише Крилов. "В Съветския съюз тези, които се чувстваха несигурни в професията си, често се опитваха да се утвърдят и да се издигнат в партийните или профсъюзните структури. По-късно тези, които успяваха, командваха специалистите и професионалистите в съответните области, което понякога водеше до стагнация на цели отрасли и в крайна сметка стана причина за застой на цялата страна.

В същото време онези политици, които бяха по-интелигентни, се опитваха да основават изявленията си, а още повече решенията си, на мнението на професионалисти, на разработките на структурите, наричани сега Think Tanks. Тези структури бяха в редица авторитетни органи, на първо място в някои отдели на апарата на ЦК на КПСС, научни организации и министерства. И тъй като структурата на държавния апарат в различните страни е приблизително еднаква, трудно мога да си представя, че те не съществуват в днешните Съединени щати или в големите европейски страни. Би било много интересно да разберем как тези структури си представят живота в своите страни и в Европа като цяло след победата. Победата, която е абсолютно нереална, но съществува в главите им и за която западните политици тръбят на висок глас. И съм сигурен, че такива сценарии се разработват. И тези сценарии вероятно са повече или по-малко реалистични. Също така съм сигурен, че основните тези от тези сценарии се докладват на най-високо ниво, където изглежда не им обръщат внимание", смята Крилов и разсъждава какво би станало, ако Русия загуби войната.

Според Крилов днес ЕС и НАТО са обединени само от едно - от омразата си към всичко, свързано с Русия, и от желанието си да я унижат и унищожат. На този фон е наивно да се предполага, че Русия ще възстанови отношенията си с Европа в същата степен и при същите условия, както преди.