След трагедията край Петрохан, при която шестима души загинаха на две различни места, в публичното пространство се появиха и версии за религиозен мотив и възможна връзка с будизма. Разследването работи по няколко версии, а паралелно с това се появиха твърдения за връзки между действията на лицата и будисткото учение.
„Имал е много силно его и е искал той да бъде самият учител или „лама“ и постепенно създава собствен клон на будизма, който не е възприет от останалата част на тази общност“, казва той.
По думите на Търман откритието на Буда е, че човешкото щастие е напълно възможно и че човекът е способен да разбере света и да постигне просветление, което води не само до лично щастие, но и до възможност да помага на другите.
На въпрос на бТВ дали е необходимо човек да живее в изолация, за да се посвети на будизма, той отговаря отрицателно, като отбелязва, че обучението може да бъде по-лесно в по-млада възраст, но не изисква откъсване от живота.
Търман отбелязва, че лошият учител е този, който не служи на ученика, докато добрият предава знанията си и е готов да признае, когато не знае нещо.
Според него формирането на култове и секти не е характерно за азиатските религии, а е по-широко човешко явление, като напомня за трагедията в Джонстаун и подчертава, че подобни случаи нямат връзка с будизма, индуизма или даоизма.
По отношение на самоубийството той заявява, че будизмът е изключително против него, тъй като според учението душата се преражда и подобно действие се счита за лошо решение.
В заключение Търман определя будизма като учение, което възпитава лична отговорност, състрадание и ненасилие и не изисква изолация или сляпо подчинение.
За повече информация по темата бТВ потърси д-р Робърт Търман – американски будистки автор и академик, изследовател на тибетския будизъм и дългогодишен ученик на Далай Лама. През 1965 г. той става първият американец, ръкоположен за тибетски будистки монах лично от Далай Лама. По-късно се отказва от монашеския сан, за да се ожени и да преподава, но остава отдаден ученик.
Той описва будизма като система на лична практика и морал, ориентирана към състрадание и ненасилие. Според него учението е „по-скоро като лекарско предписание“, насочено към развитие и постигане на пълна свобода, наричана нирвана.
Търман подчертава, че в основата на традицията стоят действията и разбирането, а не подчинението. По думите му преподаването трябва да бъде в полза на ученика, а учителят служи на него, което изключва безусловното следване на един лидер.
В тибетската традиция „лама“ означава духовен учител и титлата не се получава лесно – изисква дългогодишно обучение, често продължаващо десетилетия. Според Търман в западния контекст терминът често се използва неправилно, което създава риск от злоупотреби. Той предупреждава, че на Запад има случаи на хора, които се представят за гуру и изискват прекомерни финансови средства или лични услуги, което определя като погрешно. По думите му самият Далай Лама съветва учениците при злоупотреба да сигнализират публично.
За децата и възможната принуда Търман посочва, че традиционно човек не може да стане монах преди ранна тийнейджърска възраст и е необходимо разрешение от родителите. Той допълва, че няма задължителни финансови изисквания за практикуване, като са възможни само практични договорености.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)