Българи ли управляват земеделието ни?!

„Сбогуване!

Вече няма нищо.

За четиридесет години, заедно с хората от Рогош, Скутаре, Трилистник, Костиево и Динк, произведохме около ТРИСТА МИЛИОНА килограма ябълки!

Рогош беше ЯБЪЛКОВАТА столица на България.

Стопанството в Рогош, което имах щастието да ръководя в периода 1986-1991, произвеждаше повече ябълки, отколкото сега цяла България!

Това беше краят на моята ябълкова приказка.”

Клета, клета Българийо… колко още експерименти и издевателства можеш да понесеш…”.

Важно е да се знае истината защо това е така – защото управлението на България не от вчера и днес демонстрира „земеделците кучета ги яли”.

Срамно е отношението на тези пишман политици, ама с това разполага територията ни.

Ще завърша този тъжно-гневен коментар с думите на Даниела Сивкова, които са все в този емоционален нюанс:

„В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво аграрно предаване по телевизията, в което се разказваше, как е създадена нова огромна ябълкова градина. И се оказа, че фиданките, както и опитът за отглеждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с особен апломб - тоест, щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество. Стана ми тъжно тогава, защото вече беше започнало унищожаването на селското ни стопанство, но едва ли йорданците можеха да разберат това ново българско „изобретение’ – сам да си затриеш такъв сериозен отрасъл от икономиката. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как така, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви… Е, докато близо до пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от малкото останали последни мохикани, които издържаха,… но до днес.

Въпросът ми произлиза от тъжната констатация на един от най-талантливите ни живи писатели - Недялко Славов по повод на тревожната новина, която преди часове съобщи наш общ приятел, един от най-читавите и успешни бизнесмени, производителят на ябълки от Пловдив Красимир Кумчев, който обяви че спира да произвежда своите „Златни ябълки”. По повод на това големият писател написа: „Небългарите победиха”.

Години наред Краси Кумчев се бори с ветрените мелници на закоравелите бг земеделски чиновници. За повечето от назначаваните в ресорното ведомство се знае и бе доказвано неведнъж, че са партийни калинки на всяка следваща управляваща политическа сила. И че в повечето случаи те не са наясно кога се сее, кога се копае, но като шуреи и беджанаци на „правилните хора”, имат привилегията да заемат чиновнически постове и да съсипват селското ни стопанство.

Когато прочетох това, гърлото ми се сви от мъка и огорчение и веднага му се обадих по телефона. Каза, че му се доплакало от шегата на негов приятел, който по телефона му предложил да му донесе една кошница с ябълки от неговите! А аз се замислих, дали пък скоро няма да виждаме български ябълки само като монументи от камък, гипс и прочее материали?!

Краси Кумчев поясни по телефона, че ще се опита да продължи да отглежда зеленчуци. В такива като него ни е надеждата все пак понякога и някъде в страната да можем да си припомняме какви са били плодовете и зеленчуците, с които някога България е учила на градинарство Европа.

Не веднъж досега съм срещала читателите на нашия сайт с коментарите и анализите на Красимир Кумчев, известен земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето. Ето какво написа Краси в социалната мрежа:

Политиците ни са верни васали на ощетяващата ни външна търговска политика в този стратегически сектор и хич не се интересуват, че местните земеделци са обречени на загуби и един по един фалират. Защото Краси Кумчев не е единственият, който „хлопа кепенци”, образно казано. В неговото положение са десетки производители на праскови от Сливенско, на зърнени храни от Добричко и т.н. и т.н.