Дойде ли пак време за призива: „За бога, братя, не купувайте!”

И понеже ни убеждават постоянно, че на свободен пазар не могат да се налагат никакви ограничения и тавани на храните, не ни остава друго освен да се сетим за онзи призив „За бога братя, не купувайте!”. Нищо че това ни връща десетилетия назад.

Припомням, че тази фраза бе произнесена от бившия премиер Димитър Попов преди 31 години. А ето от архивите и неговото пояснение за казаното:

Хората обаче твърдят обратното и едно неотдавнашно допитване на НСИ (по проекта „доходи и условия на живот“) показа, че

„Точно на 1 февруари 1991 г. правителството освободи цените. Аз тогава допусках в салона на Министерския съвет да идват колкото искат журналисти. Когато излязох от заседанието, ме наобиколиха. И ме попитаха: „Какво ще кажете сега на народа?“ И аз казах: „За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.“

Страшна спекула се вихри у нас, цените растат според лакомията на търговците и понеже никоя държавна институция не се напъва за защити гражданите от апетите на развилнелите се търгаши. Инфлацията ни е в пъти по-голяма от тази в другите държави от ЕС. И причината затова не е само в поскъпването на енергоносителите, както се опитват папагалски да ни натрапват. То бива пазар, пазар, ама хората, разчитащи на заплатите си у нас вече не успяват да си плащат разходите.

Днес социологът Юлий Павлов, директор на Центъра за анализи и маркетинг, обясни в ефира, че 70 на сто от анкетирани от тях хора са заявили категорично, че точно това са темите, които ги интересуват. Въпреки това обаче те учудващо не са в дневния ред на политиците, за които трябва да гласуват след дни.

Доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките неотдавна коментира пред мен, че: „...стандартът на живот на българските граждани постоянно се влошава, въпреки уверенията за обратното. Така например по официални данни през 2021г. заплатите у нас са скочили с над 11% а потребителските цени - едва с около 3%. С други думи, ако вярваме на тези стойности би трябвало да можем да кажем, че през изтеклата година местните доходи значително изпреварват потребителската инфлация, поради което българите не би трябвало да имат проблем с ръста на цените.

Последните проучвания на Националния статистически институт - НСИ за възможностите на нас, българите, да си плащаме разходите , според доходите, които получаваме за своя труд показват, че 75 на сто от сънародниците ни изпитват затруднения да си покриват месечните потребности. Това е безобразно висок процент, спрямо онези, които са заявили, че нямат никакви проблеми със сметките си – 3,3 на сто. По средата са онези, които се справят в различна степен. Тази поредна статистика още веднъж показва огромното неравенство на доходите у нас, на бита и стандарта на живот. От години говорим и коментираме това, но резултатите продължават да са отчайващи – у нас има пропаст между преобладаващо бедни хора и свръх забогатели през последните над 30-тина години.

Страшна спекула се върти у нас с цените на храни, на лекарства, на основни услуги, без които човекът не може. Ярко доказателство затова е фактът, че стойността на храните в едни и същи вериги у нас и в чужбина, е много различна, но в наш ущръб. Примерно комшиите в Гърция ядат с поне 30-40 на сто по-евтини храни от нас. Тези разлики определено не са съобразени с това, че заплатите у нас в пъти по-ниски от техните. Ясно е, че получаваме най-ниски заплати в ЕС, а вероятно не само сред държавите от Стария континент.

Този проблем тепърва ще се задълбочава, тъй като потребителските цени нарастват интензивно и най-вероятно ще продължават да нарастват, докато не се изравнят с темпа на цените на производител, или с други думи - докато цялото увеличение на производствените разходи не бъде пренесено върху крайната цена, която българските граждани виждат на етикетите в магазина.”