Гешев внесе искане в КС за обявяване на противоконституционност на част от разпоредба на НК

„В колизия със защитените от чл. 56 и чл. 122 КРБ права, според атакуваната разпоредба тези лица нямат права нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса. Те дори може изобщо да не знаят за засягането на собствеността им“, се посочва в искането до Конституционния съд. По този начин се нарушава балансът между защитата на обществения и на личния интерес.

Главният прокурор на Република България Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд (КС) за обявяване на противоконституционност на част от разпоредба на Наказателния кодекс (НК) (чл. 240а, ал. 7 от НК в частта „и когато не е собственост на дееца“), която касае принудително безвъзмездно отнемане на движими вещи, собственост на лице, което не е участвало в престъпление и не е било страна в наказателния процес.

В искането до КС се посочва, че възможностите за държавна намеса в частната собственост са строго ограничени. Принудителното безвъзмездно отчуждаване на определени от закона движими вещи, принадлежащи на граждани, които нямат отношение към извършеното престъпно деяние, при това без да им е осигурена възможност да защитят интересите си, представлява груба и неоправдана намеса в неприкосновеното право на собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от НК „превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“. Наказателната отговорност е лична, а в оспорената част на разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 НК, макар и отнемането да не е изрично формулирано като наказание, на практика се санкционират лица за чужда вина, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на принципа на правовата държава.

Цитираната разпоредба не съответства на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова държава (чл. 4, ал. 1) и произтичащите от нея права на неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 КРБ), правото на защита (чл. 56 КРБ) и правото на защита в процеса (чл. 122, ал. 1 КРБ), тъй като собственикът на подлежащата на отнемане вещ, понасяйки индивидуална тежест за чужда вина, не разполага с никакви правни средства да защити законните си интереси.