Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите

В представянето днес присъстваха и трима от чуждите партньори по проекта - Йелена Ярич от Република Северна Македония, Аленка Цедилник от Словения и Хаук Четинкая от Турция.

Всяка балканска държава трябва да има собствена част от LABedia, която да бъде публикувана на съответния национален език и на английски, допълни доц. Герджикова.

Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите. Тя е създадена в резултат на проекта “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите”.

В проекта участват общо 11 изследователи, като основни учени по проекта. Екипът е интердисциплинарен - имаме археолози, богослови, историци, класически филолози, изкуствоведи, каза още Герджикова. Тя отбеляза, че идеята е да съберат хора, които работят по периода на Късната античност - между III - VII в., и които по принцип не взаимодействат помежду си.

Втората цел на проекта е да създадем научна мрежа, която да прерасне в Център за изследване на късната античност, разказа още тя. Имат партньори от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Сърбия, Румъния, Словения, Австрия и САЩ. Герджикова допълни, че на този етап не са успели да намерят трайни партньори от Албания, Черна гора и Хърватия. Тя изрази надежда, че ще успеят да намерят такива, макар проектът да е в своя край.

Надявам се, че инициативата ще има успех. Посещенията в сайта показват, че има интерес. Получих обаждания и от учени от чужбина, които казват, че следят какво се случва с LABedia, разказа още Топалилов. Според него това е добър знак, че нещата, които правят не са отишли на вятъра. Реално създаваме основа, върху която да се гради и да се създаде една общност на Балканите, която да обединява учените от абсолютно всички балкански държави и по този начин границите, които съществуват, да не са пречка за съвместните ни усилия, допълни той.

Организирани са и четири дискусионни колоквиуми по точно определени теми. Това са събитията с най-голямо научно влияние, защото са с концентрирана информация, разказа Герджикова. Сред другите дейности в рамките на проекта са две международни конференции, в които повечето участници са били от чужбина. В рамките на първия форум са участвали представители на 13 държави, а на втория - от 11 страни.

Основната дейност на проекта е създаването на енциклопедията за изследване на Късната античност на Балканите. Тя ще е двуезична - на български и на английски език. С отворен достъп е. За момента са качени статиите на български език, като през следващите месеци трябва да бъдат активирани и частите, свързани с балканските партньори на ИБЦТ-БАН, разказа доц. Герджикова.

Представянето на неговите дейности се състоя тази вечер в столицата, а домакин на събитието беше Институтът по балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ-БАН). За работата по проекта говори доц. д-р Златомира Герджикова, а доц. д-р Иво Топалилов представи лабораторията.

Първоначално са започнали с осъществяването на поредица от публични лекции, като за целия период досега те са 35. В началото са били присъствено, а по време на пандемията - дистанционно. Организирането на виртуални лекции е дало възможност да поканят да се включат повече техни колеги от чужбина, разказа още доц. Герджикова. Освен това част от българските участници са изнасяли лекциите си на английски език, което е разширило обхвата на тяхната публика и на влиянието на проекта извън границите на страната ни.

След края на проекта работата не приключва отбеляза тя и допълни, че продължават с развиването на това, което е трябвало да бъде Център за изследване на Късната античност, но всъщност са нарекли Виртуална лаборатория за изследване на Късната античност. Така научната мрежа, която са създали в рамките на проекта, продължава да действа.

Топалилов посочи, че предстои и трети международен форум. Освен това ще продължат и публичните лекции и дискусионните колоквиуми, както и двата семинара - “Военно дело и въоръжение през Античността и Средновековието” и “Античният и късноантичният град на Балканите”. Доц. Топалилов отбеляза, че идеята им е публичните лекции също да бъдат публикувани в книжни издания. Той посочи, че досега не са получавали отказ от чужди учени, канени да посетят страната и да изнесат публична лекция тук. В по-голямата си част чуждите учени искат да дойдат в София, а не участието им да е онлайн, отбеляза още Топалилов.