Спасените от иманярски набези експонати също са изключително интересни и интригуващи. Колекцията от характерните за епохата фибули, показана във витрините е само една малка част от многото, съхранявани във фондовете на музея.
Последвайте канала на
През изминалият месец екип на Националния исторически музей се посвети на оформянето на ново експозиционно пространство, предназначено да покаже един от най- динамичните периоди на историята на българските земи – късната античност.
Във витрините са представени и най-впечатляващите находки от обектите, които Националния исторически музей проучва – полуостров Хрисосотира и полуостров Акра, край Черноморец, крепостите Калята край Якоруда, Букелон, край Свиленград, Св. Архангел над с. Дъбница и много други. Продължаващите археологически проучвания на тези обекти в бъдеще ще обогатят експозицията на музея.
През Късната античност в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия, изграждането на нови култови средища. Същевременно епохата е белязана с пагубни явления свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари, съобщават от Националния исторически музей.
Възстановката, с оригинални бронзови елементи, с посребряване, на римски военен колан от края на IV, началото на V в., от региона на с. Рибново, е също изключителна находка. Експозицията „Българските земи през Късната античност“ може да бъде разгледана в пространството между зали 2 и 3 на Националния исторически музей.
Сред експонатите, които вече са част от постоянната експозиция на музея могат да бъдат видяни изключително ценни находки, сред които каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364 – 378), оловен погребален ковчег от региона на Видин - изключително рядка находка, фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица), с името на император Лициний (308 – 324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики.
23 януари 2019 г. в 18:01 ч.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)