Явор Куюмджиев пред novini.bg: Диверсификацията у нас криво се разбира и прилага

Много е важно да има практическа възможност за докарването на газа в страната ни. Иначе и в Туркменистан има газ, който е много евтин – по 5 евро за 1000 кубически метра. Има го и в Мозамбик на цени от 8 евро за 1000 кубика. Ама няма как да стигне до тук.

Само единици ще могат да си ги плащат безпроблемно. Държавата трябва да подпомогне както гражданите, така и бизнеса и затова е необходим заем.

Няма яснота дали ще получим доставките от Русия по съществуващите договори. Дали можем да намерим по-евтин газ в близост до нас? Категорично не. Не можем да намерим и втечнен газ, който да разтоварим някъде наблизо в региона.

Разширяването на Ревитуса се прави през един плаващ терминал. Собственикът плаща колосални суми за това. Към момента капацитета на Ревитуса се вдига с 12 процента. Но те за кого да стигнат по-напред в региона!

За диверсификацията по отношение на природния газ, за вероятността през зимата да не можем да си плащаме сметките за светлото и топлото, разговарям с енергийния експерт Явор Куюмджиев, бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката и народен представител. В момента той се занимава с енергийни проекти в своята частна компания.

Замислям се, че напоследък у нас криво се разбира значението и смъсъла на термина „диверсификация”. Тук се налага тезата, че диверсификация е 100-процентов отказ от доставките от „Газпром”. Но терминът означава получаване на газ от много източници по повече трасета, за да се получи истинска конкуренция и същински пазар. Априори изкючването на единия от потенциалните източници и на две от съществуващите трасета, не е добре нито за конкуренцията, нито за пазара, а най-вече е много зле по отношение на цените за тази суровина.

Аз одобрявам решението на служебното правителство да поднови разговорите с „Газпром”, защото точно това е диверсификация, а другото е рязко изхвърляне. Геополитическото решение за изключването на доставките на руски газ в цяла Европа, води до скок на цените навсякъде. А за мен най-важното е не от къде е източникът, а цената на газа.

Не съм съгласен категорично с онези, които сега казват, че цената нямала значение и било важно само да има газ. Хората, бизнесите не могат да си позволяват да плащат по цени, несъответни на възможностите им. В моите твърдения няма политика, има икономическа логика.

Теоретично е възможно доставките от Русия да бъдат изцяло заменени, но не сега е моментът за това. Дори след 5 години не е. В света има достатъчно газ. Само че няма достатъчно построени логистични съоръжения за преработката и доставките му – кораби, терминали и др..Освен това цялата газова инфраструктура на Европа е направена по съвсем друга логика – за получаване на доставки от Русия, Африка и частично от Средния Изток.

Например Пиринейския полуостров почти не потребява руски газ и за тях няма никакво значение дали ще спрат доставките. Ако не се лъжа там има 9 терминала, системата им е построена, ама нямат връзка с Франция, което затруднява използването на тези съоръжения от други европейски държави. Не става сега. След най-малко 5 години и колосални инвестиции в нова инфраструктура, може и да стане. Но никога повече на старите цени от преди две години.

Не съм оптимист за това, че леко ще изкараме зимата, че ще ни е уютно топло и светло и ще можем да си плащаме без затруднения месечните сметки. Но не съм и краен песимист. За мен единственото решение е, при тези раздути цени, обусловени от геополитически решения, да се вземе заем.

Газовите слотове се търгуват веднъж годишно през октомври. За 2022 над 30 фирми са закупили слотове на Ревитуса. Скоро ще са търговете за 2023 г. и дано новото ръководство на „Булгаргаз” успее в тази своя основна задача. Друг е въпросът на каква цена ще е, но със сигурност ще е много висока.

Според мен в предсоящата зима най-евтино е българите да се отопляват с ток. Но и това не важи за всички, защото например в София, ако всички се откажат от топлофикацията, то елмрежите ще се претоварят. Те не са пригодени да издържат толкова голямо натоварване. С две думи, чака ни тежка зима. Но ние сме издръжлив народ, преживели сме какво ли не, и това ще преживеем.