Двете вечерни ветрушки са първото поколение на двойката, отглеждана в Центъра и въобще, първите малки от този вид, които природозащитниците успяват да отгледат при тях.
Ловните соколи са много трудни птици за наблюдение. Бързи и доста потайни, те изчезват от погледа за секунди. Ето защо са нужни търпение и постоянство, за да намериш двойка от този вид, отбелязват природозащитниците.
Според тях това е косвено доказателство за съществуването на трета гнездова територия на вида у нас. Те допълват, че им предстои доста работа на терен, за да докажат или опровергаят това твърдение.
От “Зелени Балкани” обявиха, че са наблюдавали ловен сокол в природата. Наблюдението е извършено през изминалата седмица при теренния мониторинг на екипа на проект „Живот за сокола“.
Освободиха първите излюпени в Спасителния център за диви животни вечерни ветрушки, съобщават от сдружение “Зелени Балкани” на своята интернет страница.
Вечерните ветрушки наблюдавали как бившите обитатели на мястото, младите белошипки, освободени преди това оттам, си спомняли за храната, която ги очаква вътре, и не пропускали възможността да се вмъкнат, за да се нахранят. Според специалистите това “гостуване”, всъщност, е много полезно за неопитните вечерни ветрушки, тъй като вече летящите на воля белошипи ще ги научат да са диви и независими птици.
Двойките и в двете известни на екипа гнездови територии на ловен сокол в България са сформирани от птици, излюпени и освободени от Зелени Балкани в рамките на дейностите ни по проект “Завръщане на ловния сокол в България”, който е финансово подкрепян от Mohamed Bin Zayed Raptor Conservation Fund. Ето защо, не изключваме вероятността и родителите на младата птица също да са с произход от Спасителния център, допълват от “Зелени Балкани”.
Природозащитниците се натъкнали на двугодишна женска, хранеща се активно в една от добре познатите им лалугерови колонии. При по-внимателен оглед на птицата, установихме, че тя не е маркирана с пръстен. Като се има предвид поведението на птицата и времето през годината, в което е направено наблюдението, не е изключено това да е сокол, излюпен миналата година в района и останал да живее и да се храни там, отбелязват специалистите.
За освобождаването им в природата, екипът е използвал адаптационната волиера на проекта "Живот за белошипата ветрушка" в Центъра. След прегледа на ветеринарните лекари, обезпаразитяването и маркирането им, двете малки са настанени там. Първоначално тя е била затворена, така че птиците да могат да виждат навън, но не и да отлетят. А екипът на Центъра се е погрижил те да имат винаги прясна храна. След близо седмица престой, входът на волиерата е бил отворен.
)