Колко близо са Румъния, Хърватия и България до присъединяване към Шенгенското пространство?

"Всичко, което направихме от началото на конфликта, показва, че сме готови да станем член на Шенген", каза Чука. "Наистина очакваме всички други лидери на ЕС да признаят всичко, което сме направили“, посочи той.

"Смятам, че ситуацията там е малко по-сложна, тъй като Комисията все още има подозрения относно способността на Румъния да изпълни целите, свързани с върховенството на закона и независимостта на правосъдието", каза Кристиан Първулеску.

Как оценяват шансовете на Румъния местни експерти?

Къде е България?

Румънското правителство е уверено, че Румъния е все по-близо до присъединяване към Шенгенското пространство в контекста на войната в Украйна и в резултат на предприетите стъпки на международно равнище, предава БТА.

Стъпка напред за Хърватия

В интервю за Блумбърг тази седмица министър-председателят Николае Чука заяви, че Румъния може да стане член на Шенгенското пространство през тази година.

В момента в Шенгенското пространство членуват 26 държави, от които 22 страни от ЕС. Извън Шенгенската зона остават България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия. В Шенгенската зона влизат също Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

В същото време министър-председателят на Чехия посочи, че някои страни от ЕС се противопоставят на присъединяването на България и Румъния.

Йоханис каза тогава на Макрон, че Букурещ разчита на подкрепата на Париж за деблокирането на процеса. Френският президент от своя страна напомни, че Франция е редом до Румъния „от години“ и заяви, че иска придвижване по темата.

Пленкович изрази надежда, че Европейският парламент ще гласува скоро позицията си и по време на чешкото председателство на ЕС тази есен ще бъде прието окончателното решение за членството на Хърватия в Шенгенската зона.

Разширяването на Шенгенското пространство е приоритет за ротационното председателство на Чешката република

Според Европейската комисия България и Румъния са изпълнили техническите критерии за членство още през 2011 г., а Хърватия - през 2019 г. Въпреки това Съветът на ЕС все още не е дал зелена светлина за влизането на трите страни в зоната без граници.

Според Първулеску още преди пандемията политическият контекст е бил благоприятен за Румъния във връзка с премахването на Механизма за сътрудничество и проверка, но „е очевидно, че все още има проблеми с корупцията“.

Според хърватския премиер Андрей Пленкович от 1 януари 2023 г. Хърватия може да стане член както на еврозоната, така и на Шенгенското пространство.

Чехия, която пое ротационното председателство на ЕС на 1 юли, обяви, че разширяването на Шенгенското пространство е сред приоритетните въпроси за Прага.

"В момента се водят редица дискусии, включително и по отношение на съдържанието на този международен документ, тъй като от 2015-2016 г. насам възникнаха всякакви проблеми - миграционната вълна по балканския коридор, а сега и кризата в Украйна, така че въпросът е изключително чувствителен", коментира бившият ръководител на румънската дипломация.

Бившият министър на външните работи Кристиан Дяконеску заяви пред "Адевърул", че в Шенгенското споразумение има редица държави, които имат резерви относно включването на Румъния. Според него преговорите са двустранна процедура с държави, които имат резерви и възражения по отношение на функционирането на върховенството на закона в Румъния, като Нидерландия, Германия, Австрия, Финландия.

В края на юни Съветът на ЕС възложи на Европейския парламент да изготви оценка за готовността на Хърватия за приемане в Шенгенското пространство. Съветът прие предварително становище, което се предвижда да бъде оценено от евродепутатите. Когато ЕП е готов, Съветът на ЕС ще може да гласува. Решението се взима с единодушие от държавите членки на Шенгенското споразумение.

В отговор евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП публикуваха декларация, в която посочиха, че изявлението на Кирил Петков „нанася тежък удар по авторитета на страната ни“ и го обвиниха, че предава националния интерес. От ГЕРБ припомниха, че в множество позиции и доклади и на Европейската комисия, и на Европейския парламент, ясно и по категоричен начин е заявявано, че България е изпълнила всички критерии, необходими за членство в Шенгенското пространство. В резултат България получи пълен достъп до Шенгенската информационна система, припомниха от ГЕРБ и отбелязаха, че „неприемането ни в Шенген е в полза на тези, които искат да превърнат България и Румъния в буферна зона за мигрантите“.

Имаме намерение да разширим Шенген, в контакт сме с правителствата в България, Румъния и Хърватия, заяви премиерът на Чехия Петър Фиала пред Европейския парламент в началото на юли. Отнасяме се много сериозно към свободното движение на хора в ЕС, посочи той.

На пресконференция на 7 юли в Прага с гостуващия хърватски премиер Андрей Пленкович министър-председателят на Чехия Петър Фиала заяви: "Убедени сме, че Хърватия отговаря на всички условия за присъединяване към Шенгенското пространство и по време на председателството ще направим всичко възможно да помогнем на страната да се присъедини от следващата година". Фиала добави, че по време на преговорите с колегите си от ЕС е забелязал, че блокът силно подкрепя съответните амбиции на Загреб.

На церемонията по предаване и приемане на поста министър на външните работи на 2 август новоназначеният служебен министър Николай Милков каза, че основен приоритет пред служебното правителство е организацията на изборите, но допълни, че ще бъдат положени усилия и за справянето с комплекса от кризи, приобщаването на Западните Балкани към Европейския съюз, както и за членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Шенген.

По време на посещение в Брюксел през февруари тогавашният премиер Кирил Петков заяви, че „засега няма доверие към България по въпроса за присъединяването към Шенген“. След разговор с премиера на Нидерландия Марк Рюте Кирил Петков даде пример с приказката за лъжливото овчарче и каза, че през годините „за доста от нещата, които сме обещавали, сме ги лъгали“ и затова няма доверие.

Политологът Кристиан Първулеску заяви пред в. „Адевърул“, че има голяма вероятност Румъния да се присъедини към Шенгенското пространство тази година, но изрази съмнение, че интеграцията ще бъде пълна. Според него е по-вероятно тази година Румъния да бъде включена в Шенгенското пространство от гледна точка на въздушния трафик, но не и с автомобилния и железопътния.

През юни, когато на посещение в Румъния бе президентът на Франция Еманюел Макрон, румънският президент Клаус Йоханис заяви: "Проведох изчерпателна дискусия с президента Макрон относно перспективите за разширяване на Шенген и обясних легитимните очаквания на Румъния във връзка с присъединяването“.

Според в. „Адевърул“ политическият контекст в момента е благоприятен за присъединяване на Румъния към Шенген на фона на утвърждаването на Букурещ като важен международен играч в управлението на кризата със сигурността, породена от войната в Украйна. След избухването на войната бяха проведени няколко срещи и обсъждания с европейски служители по този въпрос на дипломатическо равнище, посочва вестникът.