Две години по-късно, дистанционната работа вече не е толкова мечтана

Анкетираните продължават да ценят спечеленото време от пътуването до и от работното място и гъвкавите условия на труд, но изтъкват загубата на социалните връзки и изчезването на бариерата между професионален и личен живот.

Без да чака края на пандемията, Ирландия изготви национална стратегия за дистанционния труд още през януари 2021 г., включваща право на назначаване, центрове, данъчни облекчения. И тя вече дава резултати.

Бюджетът за 2022 г. предвижда данъчна отстъпка от 30 процента за разходите за отопление, електричество и свързаност с интернет.

В световен план 64 процента от работещите вече са обмисляли възможността да си потърсят друга работа, ако ги накарат да се върнат целодневно в в предприятието.

Дистанционната работа засилва и търсенето на имоти в селските райони, изоставени с течение на времето заради увеличаването на активността в градовете.

Допълнителните разходи за отопление и електричество са от порядъка на 79 евро и 30 евро, но служителят спестява средно 413 евро за транспорт до работното място и печели средно 93 часа годишно, които се оценяват на 1103 евро.

Националната стратегия за дистанционния труд (National Remote Work Strategy) се състои от пет точки, някои от които още са в процес на разработка, коментира говорител на ирландския премиер.

Правителството си е поставило за цел да постигне 20 процента дистанционна работа в публичния сектор.

През първото тримесечие над 100 000 жени са се върнали отново на работа благодарение на гъвкавите условия на труд, предвидени в новата ирландска стратегия за дистанционна работа, информира люксембургското издание paperjam.lu.

През юни безработицата беше сред най-ниските в историята на Ирландия: 4,8 на сто, при 72,8 процента заетост.

Проучването на Ей Ди Пи се основава на допитване сред 30 000 работещи от 17 страни по света, от които 15 000 в Европа.

Работата от разстояние е позволила да се избегнат 164 000 тона въглеродни емисии на стойност над 7,6 милиона евро.

На служителите ще бъде предоставено правото да поискат дистанционна работа. Законът трябва да бъде приет до края на годината. В процес на обсъждане е моментът, в който служителят ще може да го поиска.

Загуба на социални връзки, смесване на личен и професионален живот - това се изтъква особено в аргументите против дистанционния труд. През 2020 г. пандемията превърна в норма работата от вкъщи за милиони служители в ЕС. Две години по-късно, какво е възприятието им към "хоум офиса"? Отговорът не е еднозначен, според проучване на "Алианц-Трейд" (Allianz-Trade) в Германия, Франция и Италия.

В проучването са изтъкнати и неравенствата, които се създават сред служителите по отношение достъпа до интернет или владеенето на цифровите технологии, а компаниите не винаги прилагат специфични мерки при изготвянето на новата организация на труда.

В сравнение с предишното проучване по същата тема, и в трите страни намалява броят на служителите, които са отговорили, че нямат възможност да работят от вкъщи. В същото време се увеличава делът на хората, които се връщат в офисите на хибриден режим или на почти пълно работно време: те са 32 процента в Германия и Италия и 29 процента във Франция (в сравнение с 25 процента във всяка от страните преди година).

Делът на желаещите да си останат у дома не се е променил и дори намалява. В Германия вече само една пета от анкетираните искат да бъдат на такъв режим (спрямо една четвърт преди година). В Италия техният дял остава без промяна (15 на сто), докато във Франция нараства от 10 до около 12 процента, но остава по-малък в сравнение с другите две страни.

Правителството стартира платформа от центрове за дистанционен труд, където служителите могат да намерят места за работа и за които първите 10 000 дистанционни работници до края на август 2022 г. имат право на тридневен ваучер за безплатен пробен период.

Според Фани Льодерлен, доктор по философия, младежите изглежда възприемат дистанционната работа като социална придобивка, без да си задават много въпроси за този нов вид труд. В интервю за в. "Фигаро" тя определя такава позиция като индивидуалистично и консуматорско отношение към работата, а не като част от желание за подобряване на организацията на компанията.

Сред европейските служители 65 процента са готови да напуснат предприятието си, ако работодателят им наложи 100 процента присъствена работа, сочи проучване на "Ей Ди Пи Рисърч инститют" (ADP Research Institute). При младежите 71 процента заявяват, че могат да напуснат работа, ако работодателят поиска да се върнат в офиса на пълен работен ден.

Сред недостатъците на този тип труд са посочени липсата на възможности за общуване (29 процента от мъжете и 27 процента от жените), размитите граници на личния живот (17 на сто от мъжете и 20 на сто от жените), неподходящото работно пространство (мъже - 20 на сто, жени - 18 на сто), съчетаване на домашни дейности с работни отговорности (мъже - 18 на сто, жени - 20 на сто) и намалена производителност (мъже - 14 на сто, жени - 12 на сто).