Медицинската сестра Валя Червеняшка с покъртителен спомен за либийския кошмар

Валя и до днес помни истинската Голгота през която преминава преди отново да стъпи на родна земя. Път, който би бил невъзможен без помощта на Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер.

Ето какво си спомня за деня, в който я арестуват:

Макар и да е поставена в ужасяваща среда, професионалният инстинкт на Валя не я изоставя.

На въпрос кога всъщност е разбрала какво е обвинението, което Ви повдигат, те всъщност са няколко обвинения, но основното е заразяване със СПИН на над 400 деца тя споделя, че е това се случва на първото дело.

През призмата на времето Валя Червеняшка извежда много изводи, които желае да сподели с хората.

След това цяла нощ пътуват, но с превръзките на очите, вързани, не дават да се говори, не дават нищо.

След трите месеца по тези участъци, ги събират в централния затвор на Триполи. Тогава си мислят: "Край! Тука ни убиват! Това е последно"!

Червеняшка пътува до Либия два пъти – веднъж през 80-те години и втори път – през- 1998-ма година.

"На първия гурбет през декември пътувах. Тръгваме с якета, студено, сняг, слизане там на летището в Триполи, където чувам "Аллаааах акбар", много зловещо ми се стори това нещо. До последно не можех да свикна с тоя звук и с тия техни проповеди. Едни палми - топло, топло. Майките бяха много благодарни, кланяха ни се, благодаряха ни, че се грижим за децата им и ги гледаме като са болни", спомня си тя в предаването "Офанзива" по Нова нюз.

Валя Червеняшка е една от петте медицински сестри, преживели кошмара на мъченията в Либия. И до днес още помни ударите, нанесени върху тялото и от офицерите от либийските служби. Целта на бруталните инквизиции е да се изкопчат самопризнания, че е участвала заразяването на стотици деца със СПИН. И докато физическите рани са изчезнали с времето, споменът за либийския кошмар никога не напуска ума и. Валя застава пред камерата ни дни преди 15-тата годишнина от спасението си. Спасение, за което плаща висока цена.