Медицинската сестра Снежана Димитрова: Забравих ужаса от килията в Либия

"Искам специално да благодаря на Сесилия. Ще се радвам да се съберем всички медици и тя да дойде отново в България", разкри Димитрова.

От завръщането си до ден днешен Снежана работи в детското отделение на Трета градска болница в столицата. Дава 12-часови дежурства, най-често нощем. Възнаграждението й е малко, но удовлетворението от добре свършената работа й стига.

"Виждам много млади хора, които идват да стажуват и работят. Но заради ниските заплати мнозина бягат в чужбина", казва медицинската сестра.

Най-голямото й щастие са двамата й внуци. Единият е на две години, а другият скоро ще навърши три. "Няма проблем, като пораснат, да ги насоча към медицината. Тя е призвание", разказва преживялата нечовешки мъчения Снежана.

За осем години в либийските затвори Снежана и останалите медици били изтезавани нечовешки, за да признаят, че умишлено са заразили със СПИН децата в Триполи.

В интервюта след излизането на свобода Димитрова не скри, че върху нея е имало психически тормоз от останалите сестри да признае вина. Снежана разказваше, че не е искала да живее с тях тези осем години и не желае да е приятелка с нито една от тях.

Десет години по-късно Снежана изглежда променена.

"Имахме кавги, но дори и в здравите и сплотени семейства има такива. А ние бяхме там по принуда. Когато е трябвало да сме единни, сме били и това ни съхрани. Сега всеки е поел по своя път. Чуваме се, по-рядко се виждаме", казва Снежана.

"Ще мога да се пенсионирам след година и половина. Но едва ли ще взема повече от 300 лева пенсия. И сега заплатата не ми достига, а тогава няма да е по-леко", добави в заключение медсестрата.

"Забравих ужаса от килията в Либия. Не искам да се връщам назад. Важното е, че успях да запазя психиката си след всички мъчения." Това сподели пред в. "България Днес" медицинската сестра Снежана Димитрова.

Тя бе една от измъчваните наши сестри в Либия. На 24 юли се навършват 10 години от спасяването и завръщането им на родна земя, а за годишнината специално писмо от Франция изпрати доскорошната първа дама Сесилия Саркози. Тя бе в основата нашите медици да бъдат спасени и върнати на родна земя.