Македонци ли са българите? (или „Защо френското предложение не може да преодолее руските агенти“)

Делфин-с-татуировка-на-Ванга-предвиди-с-петорна-експертиза-изборна-победа-за-Бойко-в-Македония е положението, другари…

Е, да вярно е, че отстрани изглежда: „не ни харесва това правителство, ще го разбием и ще сме опозиция, но трябва да има същата коалиция и да управляваме“.

Македонците се помолиха да им дадем Бойко за премиер, а те да ни дадат Зоран, междувременно стана ясно, че не искат да влизат в ЕС, но са особено ядосани на България, че им пречи да влязат в… ЕС.

Приликата е в „козметичната разлика“, уважаеми зрители на поредната футболна драма. Козметичната разлика между едни управляващи и опозицията.

Просто „френското предложение“ се сблъсква ден след ден с руските агенти, а още от времето на Наполеон знаем този мач как свършва. Малшанс, дет се вика – тежък съперник се падна в жребия.

Ще кажете: „и те не знаят какво искат“.

А де…?

А сега де… ние ли сме по-македонци от македонците или те са по-татари от нас?

Да видим.

Заради многото ментални прилики, които установявам, затова.

И това не е така.

И тук приликата не е само в предсрочните избори и пръчката в спиците, нито в неработещото Зипо на оня със смешната тениска в македонския парламент, нито във факта, че е със смешна тениска, като колегите му в българския.

Ке умреш за нея!...

Не е баш така. Знаят…

Опа!

Техните „патриоти“ не вееха ли съветски знамена, не се ли кланяха на цар Путин, не пееха ли в хора на кремлинолюбците? Там дали им плащат по 4000 лв.? Или имат друга тарифа? Сигурно е друга.

„В македонския парламент разликата между управляващите социалдемократи в коалиция с трите албански партии и опозицията е козметична. Според Николай Коев ВМРО-ДПМНЕ може да бламира работата на парламента и да се стигне до предсрочни парламентарни избори“ (БНР, 15 юли).

Първо, ще цитирам себе си от вчера: „Ще ти кажат, че мразят (по MAD Magazine, 1968): либералите, интелектуалците, активистите, пацифистите, малцинствата, чужденците, протестиращите, младите, много богатите, много бедните, хората с „чуждестранни“ имена. И ти ще разбереш какво означава „супер патриот“… някой, който обича страната си, докато мрази 93% от всички, които живеят в нея. Значи да си „патриот“ е: да обичаш една малка група хора, които са точно копие на теб самия, и да мразиш всичко и всички останали… […] след като имат километрични списъци с омразни хора и неща, които надвишават в пъти това, което обичат. А и то най-често е нещо от миналото“.

Не искат в ЕС, но се сърдят, че България ги спира с вето. (????) Ходи ги разбери. В България пък формация „И Така Нататък“ (ИТН) първо разби управлението, заради македонския въпрос (говореха нещо за „национално предателство“) и каза, че с тия от ПП не могат да управляват и че вече са опозиция. Сега хаджишефът им каза, че трябва да има коалиция от… същите партии и да управляват. Да не бяхте разбивали правителството ли, що ли? Ама какво ли разбирам пък и аз! Както и да е. Излезе социологията и на формация „И Така Нататък“ им светна, че парламента ще го гледат само по телевизията и изведнъж вече нямат „червени линии“, само (от кумова срама за пред който там е останал още да ги подкрепя) ако можело Кирил и Асен да не са премиери. Демек: проблемът е личностен, а не идеологически или политически, или партиен?

А сега излиза, че и македонското правителство може да падне по линия на двубоя „френското предложение“ Vs. руските агенти. Ето какво ни съобщи БНР: „ВМРО-ДПМНЕ може да бламира работата на парламента и да се стигне до предсрочни парламентарни избори“.

В последствие установих още няколко ментални прилики (да не кажа абсолютни еднаквости), които ме наведоха на мисълта, че може българите всъщност да сме македонци. Не казвам, че македонците може да са българи, защото знам, че македонците са най-старият народ в слънчевата система и следва ние да се равняваме с тях, а не те с нас. Освен това съм се научил на определени хора да им говоря бавно и винаги с приятелски тон, както и никога да не правя резки движения около тях.

Като например формация „И Така Нататък“, която гласува с опозицията и заедно с опозицията сваля правителството, а в изказванията им по македонската линия, както и по руския фронт – например защитата на руските шпиони от изгонване (!!!) – се наблюдава колоритна прилика, да не кажа пак пълна еднаквост.