Не виждате ли връзка между явлението „полицайката и Георги Семерджиев“ и явлението „правосъдието и Волен“?

...........

Прочетох нещо интересно:

Предстои публикуване и на Закон за изменение и допълнения на Закона за съдебната власт за търсене на отговорност от главния прокурор за извършени от него престъпления“, написа във фейсбук профила си Лена Бориславова.

Не я ли виждате? По-очевидна едва ли би могла да бъде. Прикриване, затваряне на очите, разминава му се, замитане, гледане в другата посока, рецидив, безнаказаност.

Според мен има, но аз не съм му таргет на въпросния хулиган-о-клоун и на него му е все тая аз какво мисля.

„Колкото и да не му се иска, Гешев ще трябва да се отчита пред Народното събрание на Република България. И то на всеки 3 месеца! Стъпка по стъпка към прозрачност и отчетност на главния прокурор.

Колко ОЩЕ простъпки трябва да има, за да се задейства вмирисаното на мухъл правосъдие? Да убие човек ли? Не „червена лампа“, цяло коледно дърво от червени лампи има по него. Той е ходеща червена лампа. Заобикалят го по улиците, както се заобикаля бясно животно, а той се гордее и си мисли, че е „страшен“. А „страшен“ го правите вие с бездействието си. Защото без вашата закрила е „страшен“, колкото настъпена дъвка.

А обществото е научено, че така трябва да са нещата, то гледа депутатите и екс-депутатите си да се подиграват със закона, морала и конкретно с полицията и органите. И очаква всичко това да е нормално. Утре следващият простак си намира добра работа, спестява парици, купува си по-скъпа кола и се юрва с двеста да се качва по главите на хората. И свири, и псува. И всичко е наред. Минава на червено, ако събере още малко пари – купува си лампа, палка и така.

Г-н Рашков, г-н Гешев, г-н Петков, ще ни дадете ли повод да не се съмняваме в институциите? Или да го караме на доизживяване търпението, а после кой самолет, кой – автобус; и да ви оставим тук с Бялата Златка, Георги Семерджиев и двеста и четиридесетимата от парламента, да си играете на каубои и индианци?

Казват, не е луд онзи, който яде баницата. И са прави. Той се нагажда, както всеки биологичен вид се нагажда към средата. Не го бива за друго, прави циркове. Но това са циркове, които уронват достойнството на хората наоколо. Първо: тези, с които се сблъсква пряко, второ: на полицията и прокуратурата. Съжалявам, но как да ви приемат на сериозно, ако се правите, че не виждате престъпленията на престъпниците? А те най-нагло се завират в очите ви и пак, и пак, и пак. Не само, че не се крият, но и НАРОЧНО се завират да са по-видими, за да си правят реклама…

Кой обикновен простосмъртен може да излезе от районното (след ПОРЕДНАТА изцепка, не знам с колко черти да подчертая тук думата „ПОРЕДНАТА“!) и два дни по-късно да нападне човек? И да му се размине… А в картинката добавете и че въпросният е разпознаваемо лице и се знае, че ще се набие на очи. Да, да – знам, че това цели, за да се шуми около него, то – като не ставаш за нищо друго, трябва скандали да вдигаш, за да се набиваш в очи, нямало лоша реклама, казват хората.

Приучване на обществото, че съществува недосегаема класа. Даване на богатите и известните самочувствието, че принадлежат към нея. Бетониране на убеждението, че не сме равни и законът е различен за нас и за тях. Малко след като прочетох новината и изгледах клипа, в който Волен се опитва да се саморазправя или да „раздава правосъдие“, на улицата (чух и се обърках, та) видях черен „Ягуар“ да свири злобно с клаксон на група младежи, минаващи НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА. След което нави рязко ляв волан и със злобно форсиране ги заобиколи, скачайки в насрещното. НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА!

Сега „вината“ е размита, защото прокуратура, МВР, „органи“ – това не са имена на хора, а са институции. Няма лична отговорност. Тоя, дето слага боята на пътя, видял дърво на шосето, вместо да го премести, маже боя отгоре и си вика: „не е моя работа да го местя, а да боядисвам“. Кой е виновен? А, ония от фирмата. Ама кой точно? Не знам. Той е спокоен, никой не му търси сметка.

Това – добре, но ако и „отчитането“ е проформа, като ловенето и пускането на бели златки, семерджиевци, като зам.-прокуроските синчета в Перник и бащите им, като всяко „чудо за три дни“, да мине интересът на медиите, а после – както обикновено, по-добре не си губете времето, слънце грее на вън, по-добре идете се разходете.