„По-силни срещу COVID-19”: Одобрените за употреба в България и ЕС ваксини не съдържат жив вирус

*Текстът е съгласуван с Министерството на здравеопазването.

Не е възможно ваксината да Ви зарази с COVID-19. Никоя от досега одобрените за употреба в България ваксини не съдържа жив SARS-CoV-2 вирус.

Препоръчително е лицата с риск от анафилаксия да бъдат ваксинирани в болнични условия с готовност за реагиране при непосредствена или тежка алергична реакция в рамките на 2 часа след ваксинирането.

1Questions and answers on COVID-19: Vaccines (europa.eu)

2 COVID-19 Vaccines for People with Allergies | CDC

3 https://doi.org/10.1111/all.15241

Възможно ли е чрез ваксината да се заразя с COVID-19?

Какво съдържат ваксините?

Могат ли хората с алергии да бъдат ваксинирани срещу COVID-19?

Пандемията от COVID-19 се оказа причина за безпрецедентни иновации и сътрудничество в изследователските и медицинските общности. По време на пандемията бяха натрупани огромни нови знания, относно превенцията и лечението на COVID-19.

Всички научни данни към днешна дата показват, че ваксините остават най-добрата защита срещу тежко или фатално COVID-19 заболяване, както и средство за намаляване на вероятността от появата на нови варианти.

Доказано е, че ваксините срещу COVID-19 намаляват риска от:

Освен това ваксинацията срещу COVID-19 е от изключително значение за хронично болните и възрастните хора, защото рискът от тежко протичане на болестта при тях е много голям.

Тези знания, наред с мощните инвестиционни програми на САЩ и ЕС в самото начало на пандемията, помогнаха значително да се ускори първоначалното разработване и масовото производство на настоящите ваксини срещу COVID-19.

„Не допускай случайността да диктува твоето здраве! COVID-19 е все още тук и ще продължи да заразява. Имунизацията остава най-добрата защита срещу болестта, тежкото й протичане с усложнения и ограничава мутациите на вируса“, призовават организаторите на кампанията „По-силни срещу COVID-19”.

В кратките характеристики на ваксините, публикувани в сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, изрично е записан съставът на всяка отделна ваксина. Докладите за оценка на качеството, ефикасността и безопасността на всяка одобрена за ЕС ваксина се намират на интернет страницата на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

Лица, които имат алергия към полиетиленгликол (PEG) не трябва да се ваксинират с иРНК ваксини, а при лицата с алергия към полисорбат (лаксативи) не трябва да се прилага ваксината Janssen. Ваксинирането срещу COVID-19 е препоръчително и за хора, които имат алергии към лекарства, храни, домашни любимци, латекс и други вещества. Препоръката на центровете за контрол и предпазване от заболявания (CDC) важи и за хора с фамилна история за тежки алергични реакции.

Одобрените за употреба в България и Европейския съюз ваксини срещу COVID-19 не съдържат жив вирус. Съставките им варират според производителя. Нито една от разрешените ваксини не съдържа яйца, желатин или латекс. Обичайните съставки на иРНК ваксините, като вода, натриеви и калиеви соли, захари, мазнини и незначителни количества други помощни вещества се използват и при иРНК ваксините, наред със самите РНК молекули. Всички ваксини срещу COVID-19 са свободни от метали като желязо, никел, кобалт, литий и редкоземни сплави. Те също така не съдържат индустриални продукти като микроелектроника, електроди, въглеродни нанотръби или полупроводници от нано-тел.

Хората, които знаят, че имат алергия към някой от компонентите на определена ваксина, не трябва да бъдат имунизирани с нея. А тези, които развият тежка алергична реакция, след приложена първа доза ваксина срещу COVID-19, трябва да получат втората доза от друга ваксина.

Въпреки всички научни доказателства за ефективността на ваксините, все още има много хора, които се колебаят дали да се имунизират. Именно затова националната информационна кампания „По-силни срещу COVID-19“ на Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) дава отговор на едни от най-честите въпроси, свързани със съдържанието на ваксините срещу COVID-19 и имунизацията на хората с алергии.

За да бъдат пуснати за широка употреба, всички ваксини в САЩ и ЕС преминават през три фази на клинични изпитвания с цел да се докаже тяхната безопасност и ефективност. По време на разработването на ваксините срещу COVID-19 фазите се припокриваха, а и при мащабите на пандемията и масовото заразяване на хората, се оказа възможно клиничните изпитвания да завършат много по-бързо от обичайните 2-3 години. Това позволи процесът на одобряване и пускане за употреба да се ускори и да се спечели време в борбата с вируса, без да се пропуска или скъсява нито една от всички задължителни фази и всички те бяха напълно завършени. Някои от планираните ваксини се оказаха неуспешни и от всички 28 ваксини срещу SARS-CoV-2, заложени в началото на пандемията, 10 са напълно изоставени, поради липса на ефикасност и т.н. и само 10 са напълно одобрени за употреба към средата на 2022 година.

Проследяването на безопасността на ваксините срещу COVID-19 е най-интензивният и всеобхватен процес в световната история. Милиарди хора по света са ваксинирани срещу вируса, а приложените досега дози са над 10 милиарда само през първата година от пускането им в употреба.

Учените работят в продължение на много години, за създавaне на ваксини срещу вируси като COVID-19, но чак година след началотo на пандемията успяха да доразвият тази технология, така че да могат за кратко време да се произведат, изпитат и приложат в невиждани досега количества. Така например още от 2001 година иРНК се прилага при проучвания при лечение на рак, през 2011 г. е проведено първото клинично изпитване с иРНК ваксини срещу грипни и респираторно-синцитиални вируси, а от 2017 година иРНК се прилага за персонализирана имунотерапия на рак при хора. Липидните наночастици се използват още от 1965 година като системи за транспорт на нестабилни лекарствени молекули за лечение на онкозаболявания. Ваксините, използващи инактивирани или подтиснати патогени, белтъчни и конюгирани ваксини се използват при хората от десетилетия, както например ваксините срещу полиомиелит, заушка, морбили, рубеола, хепатит, ротавируси и др.