Европейският съюз трябва да върне водещата си роля за регулиране на конфликта в Украйна. ЕС продължава да се задоволява с ролята на страничен наблюдател, а има способността да ръководи световните процеси. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Университета за национално и световно стопанство на летен научен семинар, организиран от Специализиран институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ), съобщават от пресцентъра на Президентството.
Тема на дискусията беше „Европейският съюз – сигурност на границите, обща отбрана и разширяване“.
В изказването си Йотова разгледа развитието на Европейския съюз в контекста на следващите една след друга кризи, в променения свят на конфронтация и все по-голяма милитаризация.
„Кризите актуализират въпроса за ЕС и неговата роля, за това как пази себе си и своите граждани“, посочи вицепрезидентът.
Сигурността е ключова политика за европейските граждани, тя беше в основата на заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа.
Според скорошно проучване на Евробарометър 34% от европейците посочват като основно предизвикателство сигурността и отбраната.
Вицепрезидентът посочи, че политиката на ЕС за сигурност на границите все още не може да намери своите успешни решения, особено в контекста на миграционните процеси.
„Държавите членки предпочитат да издигат стени и огради, интеграцията на пристигащите в Европа е ключов въпрос“, заяви Йотова и подчерта, че здравната криза доведе до затваряне и вътре в границите на Шенген.
„Отдавна се говори за реформа на Шенгенското пространство, но на европейските граждани все още не е представена цялостна концепция за нея“, посочи вицепрезидентът.
Йотова постави въпроса за общата отбрана в контекста на взаимодействието ЕС – НАТО.
Вицепрезидентът постави и темата за разширяването на ЕС.
Тя оценява положително предложението на френския президент за стратегически съюз със страните от Западните Балкани.
„Войната в Украйна доведе до ерозия на следвоенния световен ред. Международните институции, част от които са европейските институции, и международното право постепенно губят своята практическа ефективност и значимост и не се заместват от нови. ЕС трябва да бъде лидер в изграждането на новия световен ред, в който да върне мира като основна цел“, подчерта вицепрезидентът.
„Европа трябва да има своя отбранителен модел, който да не се конфронтира с Алианса, а да го надгражда. Войната в Украйна за пореден път потвърди необходимостта от европейска отбрана, динамиката на процесите отново изпреварва плановете и проектите. Трябва повече Европа, повече координация, категоричност при вземане на решения, общи действия, повече обвързаност между държавите членки, за да се справим с тежките последствия от войната във всички аспекти“, убедена е Илияна Йотова.
„Политическото решение за присъединяване на Украйна не може да води до отказ от собствените ни критерии или за сметка на ценностите. Голямата тема за започването на преговорите с РСМ и позицията на България илюстрира точно този факт“, изтъкна Йотова.
В контекста на сигурността на европейците вицепрезидентът подчерта и съществуващите не само физически граници във вътрешността на Европа – между по-богатите и повече осигурени социално граждани на Севера и по-бедните и по-малко защитени социално граждани на Юга; между общества-кредитори и общества-длъжници, често пъти застрашени от удари върху социалните им системи; границите между суровинно зависимите от Русия и онези, чиято икономика би могла да издържи без руски доставки.
„Широко отворената ножица между бедните и богатите в Европа ерозира доверието в политическата система, подхранва популизъм, краен национализъм, евроскептицизъм. Никой друг континент в света освен Европа не е направил пред своето население социално обещание, както Европа. Европа е обещала социален съюз“, посочи Илияна Йотова. Тя е категорична, че най-опасни са границите вътре в европейските общества. „Те трябва да се заличават, ако искаме хората да вярват в бъдещето на справедлива, солидарна и социална Европа. Това е в още по-голяма степен и ангажимент на България – страната с най-ниски доходи и най-високи неравенства в Съюза“, подчерта вицепрезидентът.
)