На някои „назначени“ мафиоти животът им е толкова спокоен, че за да се почувстват истински мафиоти, сами си създават проблеми

И им става скучно.

.

Българската мафия не срещна нито една от тези трудности. Спортисти и ченгета получиха назначения да бъдат мафиоти. И полицията им помагаше.

Защо?

Качил се друсан в колата и решил да се прави на суперзвезда от Бързи и яростни.

На някой „назначени“ мафиоти животът им е толкова спокоен, че за да се почувстват истински мафиоти, сами си създават проблеми.

За мафиотите правеха и правят холивудски филми. Че и до днес. Блокбъстери. За нашите „мафиоти“ не блокбъстери, а само вицове се пишат.

И още нещо: наказанията са създадени, за да превъзпитават. За какво „превъзпитание“ говорим, когато от затворите излизат по-обиграни и по-„професионалисти“?

И също така: за какво „превъзпитаване“ говорим, когато… хм – помните ли това:

И така – 30+ години по-късно.

Изказване на съдийка от спецсъда, обясняваща как и да ги закрият, ще има КОЙ да им даде „работа“.

После служебно правителство, после нови избори и после стари мутри. Ден да мине, друг да дойде и пак ще има: „деца… аз не успях в тоя живот, ама дано поне вие доживеете да видите нормална България“.

Такива не могат да мислят за последствията, защото смятат себе си за безгрешни, а и да сбъркат – опитът им сочи, че ще се появи добрата (в случая) кака от МВР и ще замете след тях.

„Ние 10 години се обучавахме, наистина научихме много. В залите ни се явяваха най-елитните адвокати в България. От всяко едно дело ние се учихме и затова се научихме. Ние вече се научихме. ДОРИ И ДА НИ ИЗХВЪРЛИТЕ ОТ СИСТЕМАТА, ОРГАНИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИ ГРУПИ С РАДОСТ ЩЕ НИ ПРИЕМАТ“.

Да, ще спрат и задържат едни друсани или пияни, или агресивни, но „онези“ пак няма да са сред тях. Какво значение има, че едни дребни „никои“ ще бъдат хванати, след като онези, които ни трябва да бъдат изловени, няма да бъдат изловени?

Защото, както казах, тези винаги имат над себе си някой силен закрилник. Колкото трябва нагоре, все има – ако трябва чак до парламента, да – и там си имат закрилници. Наскоро имаше едно „объркване“ в пленарната зала: не пипайте организираната престъпност, че ще стане страшно. Помните ли? Е, грешката е вярна. А с приказки реформи не се правят. Гледайте внимателно кои са тези в Народното събрание, които се чепкат за технически дреболии и пилеят времето на заседанията за буквички и запетайки, искат оставката заради „открито—закрито“ заседание и се опитват винаги да изключват държавата от скорост, че да си продължим, с много шум от двигателя, да стоим на едно място. Научете се да ги познавате най-после, за да няма пак и пак демонстрация на превъзходство от поредния малограмотен „цар“, който се има за недосегаем. Те го правят недосегаем. Без тях, той щеше да бърше масите в МакДоналдс.
_________________
P.S.: Хубаво, че има акция сега, но това може лесно да се превърне в „поредната акция“, защото тези, които имат „чадър“ и „закрила“, те пак си имат „чадър“ и „закрила“, не са паднали от тях. Какво значение има, че ще ги спрат за проверка, след като после ще ги пуснат?

ТАЗИ „акция“, този път ще трябва да е по-нависоко, по-надълбоко и пò „до корен“, защото иначе рискува да се превърне в поредното „цялата пара – в свирката“ и посланието ще е много демотивиращо и подпечатващо еднопосочните билето по дестинация: Терминал 2 и после по широкия свят за много млади хора тук.

Дилърите също не срещаха много съпротивление, освен дребните, които страдаха от конкуренцията и разчистване на сметките, а понякога ченгетата (!!!) се забавляваха да тормозят от скука. Тука е една много дълга история за това как от охранителна полиция се искаха резултати, а лаврите се обираха от цивилните, как униформените ги пращаха да се дебнат с дилърите, ама се пращаха с униформена кола, все едно от километър да крещят: „идваме, идваме“ и най-много можеха „да затворят сергията“ на някой дилър за вечерта, като минат демонстративно пред „магазина му“. Но това е дълга тема и ще измести фокуса. Важното е да знаете, че понякога някой клиент дънеше дилъра и той го отнасяше. Но това не засягаше много хората нагоре по веригата. Тия, дето се имат за „мафиоти“, си живеят все така спокойно, с протекция, с чадъри, с пазене, мамините синчета на престъпния свят. И да ги хванат, ги пускат.

Италианската мафия, ирландската мафия, еврейската мафия, афроамериканската мафия – всички те са започнали като престъпни организации, които постепенно да се разраствали и са образували паравоенни крила, с които са завземали територия. Имало е организация, рискове, че и войни.

Междувременно днес четем статус на задържаната полицайка във Фейсбук. Защо има достъп до телефон, щом е задържана? Пусната е по-рано или някой колега се е смилил над нея и ѝ е дал телефон? И така да е, и да е пусната по-рано, което и да е от двете – какво прави тя веднага? Пише статус, с който да се накара на хората, че я обиждат. Вина? Разкаяние? Я, не ставайте смешни.

Проблемът в полицията е същият – чувството за безнаказаност у едни. Всички ли полицаи са „гнили ябълки“? Не, разбира се. Но онези, които са, са намерили „на баницата мекото“ и няма отърваване от тях. Не забравяйте, че всеки един (дали е мутра или полицай), който проявява такова девиантно поведение, има над себе си някой силен закрилник и/или няколко пасивни колеги, които не правят нищо. Тая система така добре работи, че разни пикли и пикльовци започват работа в МВР СПЕЦИАЛНО, за да захлебят на хранилката. Директно си отиват с тази цел. Значи не може всеки да минава през цедката и да бъде приеман. Не може в една частна фирма да се започва работа по-трудно и да ти правят по-сериозен background check отколкото в полицията. Няма ли психолози, които да отсяват? Не е толкова трудно, погледнете им физиономиите, на тях си пише какво искат от тоя живот, не говорим за престъпни гении, а за най-обикновени опортюнисти, които са гледали прекалено много филми.

Това не са Авгиеви обори. И блато не е. Друга дума трябва да се измисли за това, което е построено в системата и с което от обикновени честни полицаи до обикновени прокурори, съдии и нормални хора в нея трябва да се сблъскват. Което десетилетия нѝ една власт не пожела да пипне, защото има и за нея „да захлеби“. А сега, когато започна да се пипа вътре и да се обръщат камъните, за да изпълзят змиите изпод тях… „пипащите“ ги смениха, гласуваха им вот на недоверие и ги пратиха да си почиват.

Чувството за власт опиянява като наркотик. Даже и повече. Да караш все едно си господар на пътя е част е „дрогирането“. А защо има нужда от тая дрога? Защото е малка, куха душичка с тесен мироглед, недоучил, неграмотен, възпитаван от чалга от мутри за кумири. Тези нямат мироглед „да оставя нещо след себе си“. Не! Те имат мироглед: „да взема колкото се може повече, и чуждото!“