Не се ли изморихте да ни е срам…?

Дългия – пръв приятел с мутрите, „мъжки момчета“ били, по рождените им дни ходеше да им пее, щял да се бори с мафията. И НИКОЙ не вижда проблем и в това.

Колко десетилетия? Колко още?

Народе????

Не се ли изморихте да ни е срам?

Не се ли изморихте?

Бившите 12 години бяха най-отгоре – парламент, общини, магистрати. Как ви се промени животът за тия години? За добро ли беше? И сега те се правят, че едва ли не са някаква нова формация на хоризонта, само да им дадем властта и ще цъфнем и ще вържем. Все едно не сме били вече под тях.

Да гледаме как вадят най-ниската прослойка и я слагат отгоре. Да гледаме как настройват целия дневен ред на държавата ни да се гласи както се гласи брой на жълт вестник: я, да видим сега как да ги набедим в нещо, да им сложим снимки, на които да кажем, че правят нещо мръсно, да принизим мисълта на Ганьо още по-долу, че да се хили с проточена лига, сочейки Лена, вместо да гледа как му измъкваме парите от заплатата и пенсията, за да си строим вили и къщи по света. Да настроим мозъка на обществото да приема и предава само на най-ниските и низките вълни, да се интересува само от простащина и чувствата му за хумор, за справедливост и за лични стандарти да са на едно и също място – при хемороидите му.

Да гледаме как ни се подсмихват хора, които ЗНАЕМ какво правят в сенките, а ги виждаме пред камерите да ни се хилят с крива усмивка и да ни лъжат в очите. Да ни лъжат, докато знаят, че ние знаем, но с мазната си усмивка да ни казват: „Не ми пука! Какво ще ми направиш?! М?“

Да гледаме как цървулите и външните нужници се присмиват на цивилизацията и подменят значението на думите… „умните и красивите“ е обида в България. „Завършил Харвард“ е нещо лошо и достойно за подигравка и хумористичен заядлив фолклор.

И шансът ни за нормалност се изнизва през вратата, стопява се като сняг през април. Виждаме къде е нормалното и хубавото. Тъкмо ни го покажат и дойде потната космата ръка на Бай Хой и помагачите му – матрьошките – и тресне вратата под носа ни. И айде – пак отначало, пак надеждите, пак чакането, пак „ще видим“, пак „като му дойде времето“, пак „аз не можах… ама дано поне вие – деца – успеете“.

На партията на свободите и правата председателят им в сянка е агент на Държавна сигурност, а миньоните му в парламента – сякаш забравили – махат с ръце и разказват как едно време той бил създал организация срещу държавната власт, държавния апарат и диктатурата. Той – агентът на държавната власт и диктатурата, бил създал организация срещу държавната власт и диктатурата. И никой… НИКОЙ не изглежда да вижда проблем в това твърдение.

Оня с къщата от субсидии, последното му твърдение, след „фашистката измет“, беше отговор на въпрос: с какво се плащат автобусите, които ще докарат протестиращите срещу българското правителство. Без да се чува какви ги говори, си казва: с партийна субсидия ще ги платят.

Да, навсякъде ги има, но в другите държави ги държат на дъното, еволюцията ги държи на дъното. А тук са гребнати и сложени отгоре. И още си стоят там. Внуците им, децата им. Или техните служители, хванати по подлезите, докато продавали мартеници, хванати в университета, докато учили история или философия, „прослушани“, че са послушни доносници и подметки и направени „елит“.

И пак преглъщаме буцата на гърлото и се усмихваме. И си викаме: ние сме силни, можем и това да понесем. А нещастниците с мазните ръце, стоте думи речников запас, вмирисани на пот и скъпо уиски и скъпи пури, ни потупват по главата: можете, можете, ще носите, къде ше ходите, да ви *** ******!

Той си мисли, че е много похвално, едва ли не се фука, че сами си ги плащат. Да, ама не! Партийна субсидия значи пари от данъкоплатеца. Нашите пари. А не техните пари. Това не са им спестяванията от закуски, а нашите пари. С които те ще платят преврат срещу нашата държава, за да си построят по още една-две къщи, да им сипят още копейки в джоба, да зарадват губернаторката Мутрофана, която се радва, че местните говнояди са дори евтини и на събиранията с другите „миротворци“ разказва какви послушни и евтини пинчери има в Задунайская.