Първан Симеонов: Десет години, откато всеки ден живея с казуса "Бедечка" в Стара Загора

А опитите за най-лошото - активно застрояване - ще продължат. Само че ние сме тук. Само аз, например, съм издържал десет години. Значи ще издържа и още колкото трае животът ми.

Д-р Първан Симеонов е преподавател по политология в СУ, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" и част от екипа на института по социология "Иван Хаджийски". Родом той е от Стара Загора и участва активно в екологичните протестни действия срещу застрояването на красивия природен парк „Бедечка”.

Днес парк "Бедечка" отново е отреден за парк, а не за квартал, и това е важното. Има съдебни спорове по подробностите, но застрояването на стотиците декари е спряно. Уви, стигна се до частично застрояване и до отреждане за застрояване в периферни зони. Но същинската част се пази и това все повече се потвърждава и в съда - въпреки продължаващите опити в обратната посока.

Замислих се, че тези дни стават точно десет години, откато всеки ден - всеки ден! - живея с казуса "Бедечка" в Стара Загора. Тогава приеха план за застрояване и не можех да повярвам, че нещо такова се случва на стотици декари зелена площ. Писах една статия, после почнах една петиция и после - какво ли не. Във "Фейсбук" се появи любопитното име "Запазете Бедечка".

Помня, че Hristo Dimitrov беше вече почнал да популяризира. Преди него - много други в годините бяха действали. А най-хубавото е, че Йордан Йорданов се появи към края на 2012 г. и даде живот на всичко. Nikola Raykov бе винаги наблизо, а после влезе в избухването на Запазете Бедечка и всичките приятели там - удивителна мрежа от хора, за която още не мога да намеря достатъчни думи. Активните граждани на Стара Загора направиха много в годините и администрацията, най-вече в лицето на кмета Zhivko Todorov, се вслуша.

Това е заради факта, че съдебните спорове, а и липсата на особена енергия у администрацията, правят така, че собствеността на терените остава частна и не може да се чисти лесно. Не са малко и онези, които започват да превръщат терените си отново в зеленчукови градини. Каква историческа ирония: градини са били там, градини се появяват пак. Забавно, нали?