Цветан Цветанов: Украйна, Гърция, Молдова трябва да са част от Триморието

Даниел Фрийд бе категоричен, че администрацията на Байдън е ангажирана със сюзниците от ЕС и стои твърдо зад Украйна.

Научили сме един много труден урок от тази война – колко голяма грешка е енергийната зависимост от Русия, каза още американският експерт.

Пет моста трябва да бъдат построени на Дунав за по-добра свързаност с Румъния, единодушни бяха Иван Кацаров и Николай Цонков. Най-важно е да се започне вторият мост на р. Дунав при Русе.

Дългогодишният помощник-държавен секретар на САЩ увери присъстващите, че администрацията на Байдън е ангажирана със съюзниците в ЕС и стои твърдо зад Украйна.

Модератор по време на конференцията бе Джема Грозданова, бивш председател на Комисията по външна политика в Народно събрание.

Организатор на провелата се в сряда конференция бе Евро-атлантическият център за сигурност, чийто екип е уверен в потенциала на Инициативата „Три морета“ и осезаемите ползи, които ще допринесе за страните членки.

При откриването на събитието Цветан Цветанов каза още: „Преди две години никой в България не говореше за инициативата “Три морета” и не знаеше за ползите, които носи“.

Форумът в София се проведе дни преди среща на върха, която ще се състои в Латвия. Приоритетите на Латвийската страна представи Андриш Тейкманис, ръководител на канцеларията на президента, като се включи с видео връзка.

Изключително важно е българската система да започне да се реновира, категоричен бе Казанджиев. Развитието в бъдеще налага сериозни мерки за постигане на необходимата междусистемна свързаност и енергийна независимост, както на България, така и на съседните страни. Националната газопреносна система да се трансформира в трансбалканска, в това число да се увеличи капацитетът на междусистемната връзка Стара Загора - Комотини, като се изгради съответната компресорна станция и да се реализира в съкратени срокове терминала за втечнен природен газ „Александруполис“.

Инициативата е шанс да наваксаме пропуснатото, категорични бяха те. Да се модернизират пристанищата на р. Дунав, да се предприемат реални стъпки за железопътна линия София – Скопие, за скоростния път, който да подобри свързаността на Югозападна България със Северна Македония и Албания, за транспортен коридор номер 4 – Германия-Чехия-Словакия-Румъния-България-Гърция.

Председателят на ЕАЦС припомни и подчерта активната роля на Полша и на Румъния за учредяването на Инвестиционен фонд с номинал около 500 милиона евро. „България към настоящия момент участва символично със сума от 20 млн. евро, но съм убеден, че с възможностите и предизвикателствата, които има пред нас, тази сума ще може да бъде увеличена, за да участваме активно в инициативите, които предстоят“, каза председателят на УС на ЕАЦС.

Българските транспортни коридори през призмата на „Три морета“ бяха презентирани от инж. д-р Иван Кацаров от Български форум за транспортна инфраструктура и доц. д-р Николай Цонков от УНСС. „За съжаление, на колкото и хубаво географско положение да се намираме, ние вече не сме този кръстопът, който ни се иска, благодарение на инфраструктурата, която нашите съседи от севера и от юга изградиха - мощни пристанища, сериозни железници и пътища. Пътникопотокът и товаропотокът ни заобикалят отвсякъде. Ние можем, през призмата на инициативата „Три морета“ да намерим това, което ни липсва, за да се върнем до някаква степен на тази геополитическа карта“, категорични бяха експертите.

Още през 2009 г. стана ясно, че Русия е несигурен доставчик на природен газ за българските потребители, коментира Христо Казанджиев, експерт в Български енергиен и минен форум. По думите му е несигурност и огромен риск монополът на “Газпром” на пазара на природен газ в Централна и Източна Европа. „В тази връзка Инициативата „Три морета“ беше добре дошла за България“, каза Казанджиев.

По думите му по-важното в момента е, че в тази инициатива вече са започнали да участват много активно представителите на бизнеса и неправителствените организации, които често са много по-креативни и по-иновативни с решенията, които могат да дадат на политическите ръководства в съответните държави. Платформата дава възможност за по-активно включване на публично-частното партньорство и възможности за търсенето на инвестиции от различните фондове, които има в демократичния свят. Цветанов акцентира и върху подкрепата за „Три морета“ от страна на Великобритания, след проведена в лондонското Сити среща, с инициатива на полския и на латвийския посланик.

С всяка изминала година Инициативата „Три морета“ започва да придобива много повече смисъл. Това каза председателят на Управителния съвет на ЕАЦС Цветан Цветанов, който откри конференцията „Три морета: иновации и енергийна сигурност”.

Той припомни предприетите мерки от държави като Латвия, Полша и Унгария и въведените в експлоатация терминали за втечнен природен газ и направи съпоставка с България, която „стриктно се придържаше към развитието на няколко геополитически проекта, свързани с доминацията на “Газпром” в региона“. Казанджиев припомни, че бе реализирана една единствена техническа инфраструктура - “Турски поток”.

Увеличаване капацитета за научни изследвания и иновации на всяка участваща страна, концепция за дигитална платформа за трансфер на технология и иновации, по-добра съгласуваност и координация, както и създаване на европейски научно-развойни центрове, са сред представените акценти от г-жа Славова.

Хоризонтите за инвестиции в инфраструктура в рамките на „Три морета“ представи Илия Лингорски, главен икономист в Българската банка за развитие. Той призова и за обединени усилия в промотиране на Инициативата, за да се постигне една разпознаваемост на Триморието като регион пред големите инвеститори, а също пред местните фондове и институционални инвеститори.

Цветан Цветанов благодари на президентската институция за подкрепата на инициативата и участието на съветника по външна политика Диляна Славова, която представи българските приоритети. Цветанов изрази и голямо съжаление, че никой представител от страна на изпълнителната власт не е участвал, за да представи приоритетите на Националния координатор на МС, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.