Проф. Владимир Чуков за novini.bg: Нов, видоизменен Кемпдейвидски договор в края на юни

Енергийни експерти прогнозират падането на цените на горивата през идните месеци. Принципно това е вярно, най-малко заради свиващата се глобална икономика. Въпросът е с какви темпове ще стане това.

Войната в Украйна изцяло преструктурира системата на международните отношения и сигурност . Ето какво сподели по тази тема за novini.bg проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Байдън реализира своя план на малки крачки, търсейки удовлетворяването на интересите на трите стратегически партньора. Сърцевината на споразумението е признаването на Мохамед бин Салман за бъдещ крал на Саудитска Арабия. Някои опоненти на подобен акт подценяват възможностите на Рияд да покрие липсата на достатъчно предлагане на нефт на световната борса. Ирански специалисти са на мнение, че двете държави – Саудитска Арабия и ОАЕ могат общо да повишат добива и износа около 3,5 милиона барела дневно. На фона на тези непотвърдени данни трябва да се има предвид и производствените разходи, които в Саудитска Арабия са най-ниски. Един барел в арабската страна е 3 долара, докато в Русия – 30 долара. Това залага и потенциалното противоречие между Рияд и Москва. Първият е склонен да залага по-ниска цена, за разлика от втория.

В тази светлина Вашингтон си дава ясна сметка, че вниманието към Тихоокеанския регион остава водещо, а в Украйна трябва решително да дели отговорностите за противопоставянето на руската агресия с ЕС. Пренареждането на външнополитическите приоритети тласна Белият дом да формира регионални структури, които да дадат отпор на „колективния Изток“.

Войната в Украйна изцяло преструктурира системата на международните отношения и сигурност. Повече от очевидно е, че светът е многополярен, в който отделните геополитически центрове влизат в съюзнически отношения на базата на двустранната конфронтация Изток-Запад. Русия, ръководена от Путин, е вербално най-агресивна в нападките си срещу т.нар. „колективен Запад“. Кремъл смята за нормално чрез своето оръжие и енергоресурси да вземе значителна част от „източното решение“ за новия световен ред. Той ясно си дава сметката, че пълното икономическо господство на западните икономики от 80-те години на миналия век /когато се срина СССР и Източният блок/ може да бъде ерозирано чрез зависимостта им от енергоресурсите, които се намират на територията на „бунтовниците“ срещу Запада.

Голямата битка е за понижаването на цената на нефта. Настоящата стойност около 115-120 долара за барел не дава дава гаранции, че Путин скоро ще остане без ресурси да финансира войната си в Украйна. Нещо повече, данните от Русия показват, че за първите три месеца на 2022 г. Москва е изнасяла средно по 11 млн. барела дневно. За април обаче износът е паднал с почти 850 000 барела и достигнал до 9,2 млн. барела. В момента Саудитска Арабия е лидерът с 1,3 млн. барела повече за април. В тази светлина Вашингтон направи рязка промяна на политиката си към двете държави, които частично могат да компенсират липсата на достатъчно суровина на световните пазари – Саудитска Арабия и ОАЕ. Видя се, че деблокирането на нефтените запаси на САЩ /за около два месеца с повече от 200 млн. барела, от 660 млн. до 432 млн. барела/ не може да спре напиращата инфлация, която възпламени световната икономика.

Джо Байдън продължава пътя на Доналд Тръмп по реализирането на „аврамическите договори“. Според експерти в американско-саудитското споразумение е заложено установяването на дипломатически отношения между Тел Авив и Рияд. Това обаче няма да стане мигновено, така както се получи с ОАЕ, Бахрейн, тъй като ислямската чувствителност на саудитите, пазители на двете светини, е много по-голяма.

За подготовка на посещението на Байдън в Израел и Саудитска Арабия беше изпратена делегация в кралството в състав: координаторът на Съвета по национална сигурност за Близкия Изток Брет МагГърк и представителя на Държавния департамент по енергийните въпроси Амос Хохщайн, с цел обсъждането на общите израелско-саудитски хоризонти на сътрудничество и енергийните теми. Паралелно с това израелският канал 12 информира за посещение на висш израелски представител в саудитското кралство, вероятно с цел стиковането на посещението на Байдън между двете най-важни спирки. Отбелязва се, че той е получил „топъл прием“ в Рияд. Нещо повече, казва се, че израелски бизнесмени вече влизат нормално с техните родни паспорти на саудитска територия, оглеждайки се за места за инвестиране.

Нещо повече, Китай от 80-те години не е Китай от 21 век. През 1985 г. азиатската страна имаше 393 млрд. долара БВП срещу 17.2 трилиона понастоящем. По тази причина държавният секретар Антъни Блинкин заяви, че „в дългосрочен план Китай остава най-сериозния опонент“.

Паралелно с нефта, Саудитска Арабия е заложила редица други изисквания към САЩ в областта на сигурността и отбраната. Съвсем наскоро саудитски представител заяви, че „ако САЩ бяха дали поне 10% от това, което дават на Украйна като оръжие, войната в Йемен отдавна да е завършила и народът на тази страна отдавна да живее в мир.“

Предстоящото посещение на Джо Байдън в Близкия Изток, в това число и Саудитска Арабия в края на идния юни ще бележи създаването на своеобразен регионален блок. Експерти считат, че ядрото ще бъде израелско-египетски-саудитски блок, а в периферията ще бъдат Турция и Йордания. На някои познавачи на близкоизточната история това им напомня подписването през 1979 г. на Кемпдейвидския мирен договор между лидерите на Египет и Израел, в присъствието на американския президент Джими Картър.

Според предварителни оценки първият етап от израелско-саудитското сближаване ще е официалното прехвърляне на саудитския суверенитет над двата незаселени египетски острова Тиран и Санафир, намиращи се на стратегическо място в Червено море. Те са в непосредствена близост срещу израелското пристанище Ейлат и йорданското пристанище Акаба на Червено море. Намеренията на Кайро за предаване на островите на Саудитска Арабия срещу постоянна финансова помощ бяха обявени още преди пет години, но предизвикаха огромни вълнения в страната. Сега Тел Авив иска официално въздушен коридор над тях, който представлява прецедент за прелитане на израелски самолети в саудитско небе. Израел желае да се установи директна въздушна линия между летище в Саудитска Арабия и Израел, с цел улесняването на посещението на ислямски поклонници от Израел в светите места в Мека и Медина. Преди четири години Доналд Тръмп направи безпрецедентен полет в това отношение, излитайки от летището в Рияд и кацайки на летище Бен Гурион в Тел Авив. Вероятно Байдън ще го повтори.

Такъв район е Близкият Изток, за който в началото на мандата си управляващият вече 16 месеца Джо Байдън имаше определени планове, облечени в предизборни обещания. Кулминация в това отношение е проведеният на 8-9 декември 2021 г. „Форум на демокрацията“, на който само две страни от региона бяха поканени, а именно Израел и Ирак. Половин година по-късно Джо Байдън вече прилича на Доналд Тръмп и за убийството на саудитския опозиционер Хашоги напомнят единствено опонентите на новата политиката на американския президент.

Това е признание за химеричния характер на потенциално американско-иранско споразумение в рамките на водените вече 15 месеца преговори за завръщането на САЩ в JCPA. Според редица експерти насочването на погледа на Вашингтон към Азия създаде вакуум в Близкия Изток. Това позволи на страни като Русия да се наместят в „петролните полета“ и да се възползват от непредвидените доходи, за да финансират експанзионистичната си политика в Украйна. След краткосрочната война на цените между Рияд и Москва през 2020 г., картелът ОПЕК + се договори бавно и прие политика да компенсира изгубените над 9 млрд. барела нефт дневно от световното потребление, вследствие на Ковид-19 епидемията. Според това споразумение всеки месец картелът трябва да повишава добива с 434 000 барела дневно. Това обаче не ставаше, тъй като след предварително съгласуване, повишаването става в по-ниски стойности. Въпросният договор изтича през септември 2022 г. На този етап експертите са единодушни, че Рияд остава лоялен на нефтеното споразумение.