Код здраве с д-р Тихомир Мустаков: Кога и защо се стига до хистаминова непоносимост и как да се справим с нея?

- Д-р Мустаков, какво представлява хистаминовата непоносимост?

- Има ли хранителни добавки или продукти, които спомагат облекчаването на симптомите или допринасят за решаване на проблема?

- Как да разпознаем хистаминовата непоносимост – какви са най-честите симптоми и как може да се различи от алергията?

- Кои специалисти могат да ни помогнат, когато имаме съмнения за хистаминова непоносимост?

- Кои храни предизвикват хистаминова непоносимост?

- След като разбрахме, че доста храни съдържат хистамин и могат да провокират симптоми на хистаминова непоносимост, бихте ли споделили какви са начините за диагностика и лечение и как всъщност да живеем с нея по-лесно?

Кой е днешният ни гост накратко:

Почти на всеки се е случвало да изпитва симптоми като гадене, задух, ринит, главоболие или поява на нетипични обриви. Най-често ние ги свързваме с алергична реакция, но причината може да бъде и доста различна.

В момента около 3% от хората в цяла Европа са диагностицирани, но заради неточното и ненавременно изследване, се смята, че засегнатите са много повече, тъй като проявата ѝ при всеки отделен човек може да бъде много различна.

Д-р Тихомир Мустаков завършва медицинското си образование в Медицинска академия, гр. София през 1988 г. След което има редица придобити специализации в сферата на детски болести, педиатрия, алергология, имунология в Холандия, Полша и Италия.

Проучвания сочат, че днес всеки пети човек страда от някаква хранителна непоносимост и често тя се бърка с хранителна алергия, а причинителите й могат да бъдат най-различни.

- Да. Вече повече от 10 години на пазара има хранителна добавка, която съдържа извлек от въпросната диаминоксидаза. Тя помага много в случаите, когато става дума за недостиг на този ензим. Той се образува основно във власинките на чревните клетки. За съжаление съвременният тип на хранене, който е доста обогатен на консерванти, всякакви други химикали и то най-вече такива, които са агресивни към микрофлората, водят до намаляване на диаминоксидазата. Дилемата е как можем да помогнем, дали давайки добавка от ензима, което е едно от решенията, или докато трае приемът на тези добавки, да възстановим собствения синтез на въпросния ензим, което е и целта, разбира се. Когато започнем курс с тези добавки, се стараем да премахнем подлежащата причина, а често това са хронични колити, възпалителни състояния на червата и дисбиози и затова там гастроентеролозите имат думата, обикновено те помагат да се успокои възпалението и от там да се реши въпроса.

- Има много храни, които могат да внесат хистамин в организма. Най-често това са плодовете, които имат власинки, копривата също, пушените продукти, зрели меса и сирена, консервирани храни, шоколадови изделия, червено вино, доматите както и доматените сосове. Защото хистаминът е термоустойчив. Затова, хората, които имат хистаминова непоносимост, наистина имат проблем с тях. реално обаче много повече храни съдържат хистамин, но в малки количества, така че те могат да бъдат консумирани дори от хора, които имат хистаминова непоносимост. Не е необходимо да се изключват абсолютно всички продукти.

- Нашата медицина е устроена така, че все още се разчита на т.нар. органни специалности. Ако един човек получава мигренозни пристъпи, симптоми с главоболие, той най-често стига до невролог. Ако има проблеми с храносмилането, отива при гастроентеролог. А ако има проблеми с дихателните пътища, той може да стигне и до алерголог. Тоест виждаме, че всички специалности могат да бъдат в достъп до всички оплаквания, свързани с хистаминова непоносимост. Важно е самите медици да бъдат информирани за това, че в диференциалната диагноза на състоянията, които се явяват пред тях, може да има и хистаминова непоносимост.

- Освен пациентите, често и лекарите са затруднени в диагностицирането й. Хистаминът е основното вещество, което предизвиква проявите на алергия. Когато протече една алергична реакция, се отделя хистамин от основните клетки на имунната система. И затова проявите на алергичната реакция и на хистаминовата непоносимост се припокриват до голяма степен. Естествено, има и отличителни белези. Кожата най-често проявява уртикариални обриви и отоци, нервната система може да реагира с главоболия и мигренозни пристъпи, сънливост, отпадналост, храносмилателни проблеми и проблеми с дихателните пътища. В краен случай може да се стигне и до шокови реакции, което обаче е най-рядката проява. Когато говорим за хистаминова непоносимост в истинския й вид, нямаме имунна реакция, а биохимична.

- Първо се опитваме да изясним откъде идва хистаминовата непоносимост - дали по някаква причина той се отделя или преминава от червата в кръвообращението или просто не може да бъде разграден от ензимите, отговорни за това. Изследванията са в тази посока. Може да изследваме нивото на самия хистамин, но също така е много важно кога точно се изследва хистаминът. Той е доста динамичен продукт и много бързо след като бъде отделен, в рамките на 1-2 часа той изчезва от кръвообращението. Най-добре е да се изследва в момента, в който пациентът има оплаквания, свързани с хипотетичната хистаминова непоносимост. В тези случаи диетата е много важна и тя трябва да е бедна на хистамин. Най-често тя трае около един месец. Изследването на ензима диаминоксидаза, който отговаря за разграждането на хистамина, може да ни покаже дали имаме вроден или придобит недостиг на този ензим.

- Хистаминовата непоносимост е един много широк спектър от състояния, които се дължат или на повишено ниво на хистамина, т.е повишен внос, или от намалено разграждане. Затова всъщност е толкова трудно да бъде диагностицирана причината, тъй като спектърът на състоянията, които се дължат на хистаминовата непоносимост, е много широк. И е много разнообразна етимологията, т.е. патологичните проблеми, които могат да доведат до тази непоносимост.

Ако разделим най-грубо състоянията, които се дължат на повишено ниво на хистамина, и такива, които се дължат на нарушено разграждане, то и при двата случая хистаминът е един много важен медиатор в сферата на предаването на сигнали между клетките и различните тъкани. Регулира тонуса на съдовете, състоянието на нервната система. Той е един много важен трансмитер и за неговото балансиране се грижат два ензима. Затова винаги, когато се опитваме да диагностицираме тези състояния, правим изследвания - на хистамина в тялото и на нивата на ензимите, които би трябвало да го разграждат.

В днешния епизод на "Код Здраве" ще обърнем внимание на изключително интересна тема, около която има много въпросителни - хистаминовата непоносимост. Оказва се, че тя може да бъде причинителят за гореспоменатите оплаквания и е много по-трудна за идентифициране от алергията.

В този епизод на "Код здраве", разговаряме с д-р Тихомир Мустаков – алерголог с дългогодишен опит в УМБАЛ „Александровска“, който ще ни помогне да открием всички отговори, свързани с темата около хистаминовата непоносимост - как да я открием, какво я предизвиква, как да живеем с нея и към кого да се обърнем при съмнения.

Професионалният му опит като специалист алерголог започва от 1997 г., работил е като педиатър в Самоков, ДО на III-та Поликлиника - гр. София. Той има над 20-годишен опит като специалист алерголог и голяма част от практиката си е придобил в УМБАЛ „Александровска“ - Клиника по алергология и клинична имунология, старши асистент, детско-юношески кабинет. Също така има и дългогодишна частна практика. От 1991 г. е член е на Българския лекарски съюз, от 1992 г. на Научно дружество по алергология и клинична имунология – България, Асоциация “Астма”, Европейска Академия по Алергология и Клинична Имунология и от 1997 г. е председател на Българо-Холандска Алумни Асоциация и Европейско Респираторно Дружество.