Керезов: Столична община напредва бавно, но успешно и устойчиво в развитието на технологиите и „смарт сити“

Европа се очаква да предприеме значими действия за гарантирането на дигиталните права на гражданите, посочи Керезов.

Digital City e най-напредналият проект по темата за Умни градове - системата за тикет и видеонаблюдение в ЦГМ.

В електронното обслужване на гражданите Столичната община е доста напред, тя изпреварва всички останали градове в страната и дори и държавата понякога.

Старият континент изостава като инвестициите в сектора между 2,4 и 3,2 млрд.евро.

Инвестициите в изкуствен интелект в Северна Америка са между 12,1 и 18,6 млрд.евро; в Азия варират между 6,5 – 9,7 млрд.евро, по данни на Европейската комисия от 2019 г. и на Европейския парламент от 2020 година.

Това е основното за умния град – на базата на събраните данни, да се оптимизират разходи, ресурси и особено времето на гражданите. Електронното управление има основната цел да спестява време, каза Керезов.

„Умният град“ е застъпен и проекта INNOAIR за иновативен обществен транспорт, който отговаря на търсенето на потребителите, за по-чист въздух в градска среда. Чрез INNOAIR София предприема амбициозни стъпки за електрифициране и разширяване на възможностите за обществен транспорт. Вместо да се движат по предварително определени маршрути, електрически автобуси ще създават маршрутна карта въз основа на търсенето на гражданите, подадено чрез мобилно приложение. Приложението ще използва машинно обучение и напреднал анализ на данни, за да създаде най-ефективния път за всяко пътуване, събирайки възможно най-много пътници, обясни Генчо Керезов. По думите му колкото повече информация събира общината от потребителското поведение на гражданите, толкова по-ефективна ще можем да бъде в разходването на средствата и правенето на разходи.

Дигиталната трансформация в Европа бе тема на конференцията „Български гласове за Европа: цифрова трансформация“, която БТА организира в пресклуба си във Враца през март. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

Столична община напредва бавно, но успешно и устойчиво в развитието на „смарт сити“ и във въвеждането на нови дигитални решения. С развитието на технологиите, изкуственият интелект намира място и в „умния“ град, но процесът трябва да бъде добре регулиран, заяви заместник-кметът по дигитализация, иновации и икономическо развитие на Столичната община Генчо Керезов пред БТА.

Европа е все по-трудно конкурентоспособна по отношение на изкуствения интелект. От едната страна заради качеството на иновациите на САЩ и от друга - заради цената на труда, както и на произведените продукти в Китай. Европа в последните десетилетия се колебае между тези два бряга на високо качество и агресивно иновиране. Ако Европа е конкурентоспособна с нещо, то това е качеството на живот, категоричен е зам.-кметът. Когато някъде по света стане конфликт, всички идват в Европа, защото тук са гарантирани гражданските права, върховенството на закона и високото качество на живот. Това е и смисълът на „зелената сделка“ в Европа - че тя ще гарантира продължаването на тези нейни конкурентни предимства – сигурност на гражданите и защита от закона. В Европа гражданите могат да изградят своето бъдеще на база компетентност, интелект и труд. Да, континентът изостава в развитието на изкуствения интелект, но имаме и чудесни примери за прогрес като Барселона - изключително напреднал град по отношение на „смарт сити“. Там има цял квартал, който представлява лаборатория за иновации. Столичната община през мината година също стартира подобна лаборатория, но не в конкретен квартал. Отворихме цяла София като лаборатория за иновации в нашата програма „Пясъчник за иновации“, по която сме поканили техологични компании да тестват и да валидират технологии през Столична община. Когато го направят, им даваме референция и те вече могат да продават и навън. София, като част от Европа, напредва постепенно, но успешно и устойчиво в развитието на технологиите и „смарт сити“, каза Керезов.

Машинно обучение е въведено в Центъра за градска мобилност. То дава възможност за много бърза обработка на данните, например във видеонаблюдението на ЦГМ, защото там чрез редица алгоритми, разпознаване на фигури и и лица, ние можем от спирка до спирка да преценяваме колко души са слезли или са се качили от превозното средство. Реализацията е на базата на многобройните данни, да се създадат алгоритми, чрез които да се оптимизира градският транспорт, каза зам.-кметът.

Нашият живот все повече и повече се управлява от алгоритми. С развитието на технологиите, изкуственият интелект ще намери място и в „умния“ град, въпросът е да бъде добре регулиран и да сме наясно какъв тип права му даваме върху нашия живот. Изкуственият интелект има своето място, но той трябва да бъде добре управляем и трябва много добре да го прецизираме, преди да е дошъл моментът да му се доверим напълно, категоричен е заместник-кметът.

Пример за това е градоустройството. Приложението NAG.Mobile, създадено по инициатива на главния архитект на София Здравко Здравков, е един изключително успешен пример. Чрез приложението гражданите получават достъп до инструменти за визуализация на данни от планове за регулация, кадастрален план, зони на строителни граници, застрояване, аерофото заснемане, административни карти и други. В него може да се направи електронно всичко, което отново законът не възпрепятства, каза Керезов.

Там има чудесен пример за алгоритми, които дават много данни, на базата на които се взимат и решения. Над 50 разписания на градския транспорт вече са оптимизирани през последните няколко месеца. С това показваме как в ежедневието на гражданите се въвежда иновация, която е незабележима от тях самите, но може да доведе до оптимизиране на разходи и подобряване на услугата, посочи Керезов.

Той даде като добър и работещ пример в това отношение електронната система за кандидатстване за първи клас, която беше въведена през миналата година. Вместо родителите да губят време в обикаляне на районната администрация за подаването на документи, те могат да го направят електронно. Друг пример е смяната на адресна регистрация, която също вече може да се прави по електронен път. Това за нас в Столичната община е най-успешната електронна услуга, която беше пусната пилотно в „Студентски град“ през мината година. Резултатът - услугата се ползваше 10 пъти повече, отколкото всички други електронни услуги в район „Студентски“ за последните шест години. Това е колосален резултат, подчерта Керезов. Сега искаме да надградим платформата за адресна регистрация като в нея постепенно интегрираме всички електронни услуги в един общ дигитален портфейл. По-големите и по-тежки електронни услуги имат собствени доставчици, ние просто ще ги интегрираме, за да може в това приложение да имаме и електронната идентификация, електронното подписване и електронно връчване, посочи Керезов.
Той каза, че се работи за направата на единно електронно гише, в което гражданите да могат да проследяват изцяло електронната си кореспонденция със Столичната община. Засега работим с частен доставчик на електронна идентификация, от който сме изключително доволни, защото те ще станат и първата верифицирана национална схема за електронна верификация.

Той обърна внимание, че изкуственият интелект трябва да бъде инструмент, който взема решения сам. Столична община обаче, чисто юридически, няма необходимата регулации за въвеждането на такъв тип иновации в администрацията. Все още е твърде рано да дадем пълен контрол на изкуствения интелект върху административните процеси.

Той посочи, че Столичната община въвежда технологии, свързани с обучение на машини с елементи на изкуствен интелект в част от алгоритмите. Такива примери са редица чат ботове като например „Скили“, който Столичната община разработи на сайта си във връзка с пандемията от COVID-19 за предоставяне на важна информация за текущата ситуация с разпространението на коронавирусната инфекция. Чатботът е отговорил на над 15 хиляди въпроса, свързани на повече от 5 хиляди граждани, съобщи Генчо Керезов.

Той съобщи, че още през мината година Столичната община започна съвместен проект с Държавната агенция електронно управление за автоматизиране на административния ход на услуги. Задачата му ще бъде да се обследват около 50 от най-използваните услуги в цялата страна. Те трябва да бъдат прегледани нормативно, за да може да се отстранят пречките в автоматизацията на тези услуги. В момента чрез системата за междурегистров обмен "Реджикс“ може служебно да се проверяват почти всички обстоятелства от други администрации, които са необходими. Само че те отново са случай по случай, със заявка на съответния администратор. Нашата цел и задача е да автоматизираме този процес, обясни зам.-кметът. Столичната община има предложения за промени в Закона за местното самоуправление, така че да има юридическо основание общините да имат автоматизиран достъп до базата данни на държавата. Защото, когато досега сме искали такъв, ни е било отказвано с аргумента, че няма законово основание за предоставяне на такъв достъп, обясни Керезов. Той изрази надежда Министерството на електронното управление да стартира проекта, защото той вече една година боксува.