Избирателната активност на президентските избори във Франция е по-ниска, отколкото преди пет години

Избирателните секции затварят в 17 ч. по Гринуич, или в 18 ч. по Гринуич в големите градове.

Програмите на Льо Пен и Макрон са радикално различни и предлагат несъвпадащи визии за Европа, икономиката, покупателната способност, отношенията с Русия, пенсиите, имиграцията и околната среда.

Французите гласуват днес за следващия президент на страната и също като през 2017 г., трябва да избират между Еманюел Макрон, действащият президент, смятан за фаворит, и крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, която никога не е била толкова близко до властта, предаде АФП, цитирана от БТА.

Избирателната активност в 10:00 ч. по Гринуич беше 26,41%, близо два процента по-малко, отколкото в същия час на изборите през 2017 г., обяви вътрешното министерство. Данните бележат спад и спрямо предишните избори през 2012 г. (30,66%) и 2007 г. (34,11%), като са близки до тези от 2002 г., когато крайнодесният кандидат Жан-Мари Льо Пен се изправи срещу Жак Ширак.

Французите са изправени пред исторически избор - да гласуват отново за досегашния президент, или да изберат жена за президент, за пръв път в историята си. Ефектът от евентуалното избиране на крайнодясната лидерка би се усетил далеч извън границите на страната, подобно на британския Брекзит или победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г.