"Започнахме с разглобяване/пренареждане на елементите на френския политически живот през 2017 г. с появата на макронизма, с краха на Социалистическата партия. А в неделя изгледахме част втора, в която бе потвърдено атомизирането на Социалистическата партия и стана ясно, че и вторият традиционен стълб на френския политически пейзаж - "Републиканците", също е рухнал", коментира политологът Жером Фурке по радио "Франс Ентер".
"Елитарен блок"?
Социалистическата партия и "Републиканците" са сломени
Все пак хомогенността на радикалните блокове е деликатен въпрос, като се вземе предвид техният разнообразен социологически състав, който ги прави потенциално по-трудни за структуриране.
Жером Фурке отчасти е съгласен с анализа за структурата на електората на Меланшон, който привлече към себе си избиратели на други леви формации, като еколозите например.
При това положение двете големи френски формации, които през повечето време доминираха в политическия живот на Петата република от 1958 г. - Социалистическата партия и "Републиканците" (формацията на голистите), са сломени.
След като в продължение на десетилетия във властта се редуваха социалисти и голисти, взимането на властта от центристката формация на Еманюел Макрон през 2017 г. тласна към крайни позиции гравитационните центрове на опозиционните сили, пише БТА.
Социалистическата партия вече бе принудена да продаде в края на 2017 г. историческата си централа, за да събере средства, а кандидатката за президент на "Републиканците" Валери Пекрес призова вчера за дарения, за да се спаси партията.
Тази гледна точка се споделя и от социолога Еруан Льокьор, който по радио "Франс Енфо" говори за "триполярност на политическата сцена".
"От друга страна, има две проявления на това, което наричам народен блок, който е по-разнообразен: народните прослойки (. . .) на хората, заети в частния сектор, са сплотени около Марин Льо Пен, докато Жан-Люк Меланшон привлича по-скоро държавните служители и имигрантите", коментира той.
"Социологическите тенденции при гласуването се запазват и изострят. Наблюдава се процес, при който висшите социално-професионални прослойки се сплотяват около Макрон, като аз наричам това елитарен блок: обединение на работещи и пенсионирани", казва той.
"Френският политически пейзаж се предефинира около три политически сили: блок, който обединява левоцентристите и десноцентристите и чието въплъщение е Макрон, радикална левица (чието въплъщение е Меланшон) и крайна десница (предвождана от Марин Льо Пен)", казва в интервю за вестник "Уест Франс" Бернар Поанян, бивш кмет социалист на Кимпе (Западна Франция), минал в лагера на Макрон.
Първият тур на президентските избори във Франция разкрива политически пейзаж, разделен на три блока - център, крайна десница и радикална левица, които не остават пространство за традиционните партии, маргинализирани както от гледна точка на подкрепата, която събраха на изборите, така и финансово.
Освен традиционния си електорат, той привлече "допълнителни избиратели", като отбеляза значителен напредък с (. . .) електората, произхождащ от имиграцията", а "също така и с избирателите, които имат предимно леви убеждения, като например преподавателите и студентите".
Тези партии, които до средата на миналото десетилетие господстваха на политическата сцена, загубиха политическите си позиции, а освен това изпитват и финансови проблеми. С тези резултати - по-ниски от 5 процента, те няма да получат рефинансиране на разходите си за предизборната кампания.
"Не възприемам идеята за три блока - ляв, центристки и десен", обяснява социологът и политологът Жером Сент-Мари от Полингвокс (Pollingvox), според когото има противопоставяне между "елитарния блок" на заможните слоеве, които подкрепят Макрон, и "народния блок".
"Първият тур на тези президентски избори потвърждава, че електоратът е разделен на три части и са се образували три полюса, които са осезаемо еквивалентни като относителна тежест", казва политологът Гаел Брустие. Това е "ключовата характеристика на новия френски политически свят", пише той в статия в изданието "Слейт" (Slate).
"С какво може Социалистическата партия да обоснове съществуването си? С какво могат "Републиканците" да обосноват съществуването си в една политическа система, в която има радикална левица, центристки блок, обединяващ левоцентристи и десноцентристи, и крайнодесен блок? Много е трудно да си намерят място", коментира за Франс прес Брис Тентюрие, служител в социологическата агенция "Ипсос".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)