ВМРО: Премахването на личните лекари ще ни върне 33 г. назад във времето на комунизма

2. Коя модерна здравна система няма специалисти по обща медицина?

3. Подобен опит да се заобиколят личните лекари няма ли да доведе до експлозия на разходите без подобряване на здравето?

4. Съобразена ли е тази идея за промяна с действащите здравни стратегии на СЗО относно развитието и подобряване на здравеопазването?

Премахването на личните лекари ще ни върне 33 г. назад във времето на комунизма. Тази стъпка е необоснована откъм законосъобразност, целесъобразност и очаквани здравни и икономически резултати.

Към настоящия момент доболничната помощ в България подсигурява адекватно необходимите здравни нужди на населението, като пациентът има достъп и право на избор относно лекуващ лекар, диагностика и проведено лечение.

Несъмнено в първичната медицинска помощ има проблеми. Но предложените решения противоречат на основни принципи на специалността „Обща медицина“, които са дефинирани от европейските и световните организации на семейните лекари.

Несъмнено визираната идея фундаментално ще засегне структурата на първичната медицинска помощ, осигуряваща навременен и адекватен достъп на гражданите до качествена медицинска помощ.

Обявените намерения от страна на управляващата партия „Продължаваме промяната“ предизвикват смут и възмущение сред общопрактикуващите лекари и техните пациенти.

Тази промяна е пряко свързана с пълна реорганизация и промяна на доболничната помощ, което от своя страна е един времеемък процес, без ясен хоризонт за осъществяване и без ясна представа за нейната реална ефективност.

1. Доколко тази неаргументирана с ясни мотиви промяна е била обсъдена с медицинското съсловие и в частност с лекарите по обща медицина, които представляват най-многобройното съсловие на лекарите в България?

Ето защо, във връзка с медийно разпространяваните намерения за премахването на личните лекари и възстановяването на поликлиниките по модела на здравеопазване в комунистическа България, за нас от ВМРО е важно да зададем няколко основни въпроса, а именно:

Предложението на „Продължаваме промяната“ в този му вид цели връщане на поликлиниките като алтернатива и компонент на доболничната помощ, което е много озадачаващо. С повечето си свои идеи неведнъж новите властимащи показват своя реверанс и пристрастие към дните преди 10 ноември 1989 г. Необяснима носталгия към период, който е крайно време да осъзнаят, че отдавна е отминал и няма място в съвремието на европейска държава. Подобни популистки мерки са неадекватни и лишени от логическа мисъл, та дори и само от ПР гледна точка, целяща „галене“ на носталгичната нотка към отминалата комунистическа действителност, когато „всички имаха всичко“, но реално никой нямаше нищо.

В обществото ни остава усещане, че управляващите показват явно непознаване на материята, както и ролята на общопрактикуващия лекар в една съвременна здравна система, а именно да се явяват връзка между здравната система и пациента чрез създаването на крепко доверие и емпатия към отделния пациент, неговото семейството и средата.

Всички тези поставени въпроси и съмнения нямат ясен отговор към настоящия момент, а идеята за промяна на системата на доболничната помощ е неаргументирана и необоснована откъм законосъобразност, целесъобразност и очаквани здравни и икономически резултати.

Личните лекари лекуват човека, а не само неговата болест, колкото и подробно тя да е описана в здравното му електронно досие. Електронното досие към настоящия момент е платформа, която е без обозрим хоризонт, без ясно дефинирани реални ползи и ефективност.

Малко известен факт за управляващите от ПП „Продължаваме промяната“, който подчертава тяхното непознаване на материята в дълбочина, е, че на конференция, организирана от СЗО и УНИЦЕФ през 1978 в Алма-Ата, изрично е изготвена действаща и към настоящия момент, декларация, която изрично подчертава важността на първичната здравна помощ, като стратегия за постигане на по-добро здравеопазване на населението. Благодарение на този акт, днес в развитите страни над 90% от медицинските дейности могат да се поемат от личните лекари.

Не случайно в стратегиите за развитие на здравеопазването личните лекари са отъждествявани с термина „gatekeepers“, явявайки се пазачи на стабилността на здравната система и своеобразен филтър за пресяване на пациентите на база техните заболявания, нужда от специализирана медицинска помощ и спецификата на всеки отделен случай.

Пациентите не са длъжни и имат нужната дълбочина на познание относно това какво е най-добро за тях като диагностика и лечение и разчитат на лекаря като личност, на която да доверят своето здраве и лечението на своето заболяване. Това е основополагаща аксиома за качествено и адекватно лечение и постигане на най-добри терапевтични резултати. Връзката между лекаря и пациента е ключова в процеса на изграждане на доверие и постигане на желаните резултати, а посещението при специалист по лична преценка на пациента може да крие рискове за неговото здраве и живот. И именно в това се състои изградената симбиоза в отношението между личния лекар и пациент.

Ролята на общопрактикуващия лекар е основополагаща в семейното и детско здравеопазване и не бива да бъде в никакъв случай подценявана. Доверието на пациента към лекаря се изгражда с години и коства огромен труд, свързан с високо ниво на професионализъм и емпатия от страна на личните лекари.

С тази позиция излиза ВМРО във връзка с разразилата се дискусия около идеята на здравното министерство да бъде премахната фигурата на личния лекар от здравната система на България. За нас това е меко казано недообмислена стъпка, която реално ще лиши от доболнична помощ и без това хронично болното население на страната ни.

Съдържанието на тази платформа към настоящия момент буди повече съмнение и въпроси, отколкото е дала реални отговори. От своя страна основната аргументация в полза на визираната промяна е именно тази тепърва предстояща за внедряване платформа, с неясни краен резултат и практически успех.

Тиражираната в медиите идея за промяна в здравеопазването е неаргументирана, необоснована и липсват ясни мотиви, както и икономическа обосновка на ползите от нея със съответните финансови анализи. Тази идея поставя под риск цялата система на доболничното здравеопазване с риск от възникване на недофинансиране на сектора и цялостен колапс на здравната ни система. Управляващите следва да са наясно, че доболничната помощ е крайъгълен камък и стожер на цялата здравна система, явявайки се основата на здравно-социалния айсберг.