„Днеска забраняват руската литература, утре ще започнат книги да горят по площадите, после знаете кои идват…“
„Днеска паметника на съвеЦката армия ще събарят, ами утре и историята ще ни изтрият от учебниците“;
„Днеска украински бежанци лекуват безплатно, утре ще ги настанят по домовете ни, като ни изхвърлят от там“
„Днеска искат ваксина да ни сложат насила (?!) ами утре… утре ще ни правят стерилни по заповед“;
„Въвеждат еврото, утре ще ни забранят български език да говориме!“;
„Днеска искат каски да пращат на украинците, а утре… гответе се да поучавате повиквателни да ходите да се биете срещу руснаците“.
„Сега приемат украински бежанци, утре те ще станат повече от нас, ние ще станеме бежанци, да се чудим, като ни изгонят от България“;
„Смениха с лятно часово време… а утре? Може да ни накарат и сезоните да смениме!“
(да, те продължават да вярват, че ваксините са били „насила“)
(това по повод, че в Америка има хора, които празнуват други празници по времето на Коледа. Как стигна до нас това…?)
(това, последното, между другото, съвеЦките другари са го правили, не друг, но както и да е…)
Като гледам поддръжниците на путин… количеството им и настървеността им,
разбирам защо толкова много българи бяха на страната на ковида в предната битка.
__________________
(А на бас, че русофилите дори не подозират)
Знаете ли, че има изложба „Дмитрий Шостакович в България – гостувания и концертни изяви през 1958 и 1965 г."?
Що за логика? Какъв е тоя път на мисълта?
Ама как така! Нали щяха да забраняват всичко руско, най-вече руската култура? Нали щяха да горят книги? Ама какво става? … ? … ?
Да, показват я в Националната музикална академия.
Забележете и още нещо: Толстой, Пушкин, Достоевски – никой не ги сваля от рафтовете, никой нищо не им прави, свалят ЕДИН автор, който подкрепя садизма на путин. Толкова.
Любим пример: „Забраняват ни Коледа!“
Мисълта ми е обаче за ескалацията. Или по-точно: ескалацията на тъпотиите. Как от една новина, понякога от една лъжа, се преувеличава до абсурдност. Например: „ще забранят руските книги, ще ги горят, ще арестуват, ако носиш руска книга в тебе“.
Не може да бъде!
Носенето на маски в метрото се посреща така: „днеска маски в метрото, а утре? Утре могат да поискат и с памперси да ходиме!“
Няколко примера:
Очаквам следващите включвания: „Пролетта дойде и ни спират парното! Защо не ни оставят сами да си прецèниме! Какво следва? Утре водата, тока и телевизията да ни спрат, когато си решат?“;
Още:
Посветена на 115-годишнината от рождението на Дмитрий Шостакович.
Това обаче ескалира в: „ще забранят руската литература!“
Тъпотии.
Запомнете най-после това: в тоя свят НИКОЙ НА НИКОГО С НИЩО НЕ Е ДЛЪЖЕН!
Ясно ми е, че тази новина няма да стигне до русофилите, които в момента са прекалено заети да реват, че им забраняват руската култура (и руската салата).
Как се стига от точка ~А~ до точка ~Пълна лудница~ е отвъд способността ми да проумея. Механизмът е прост: един, два или сто и два интернет трола започват да бълват тая тъпотия и да я преповтарят. Това – ясно. Но как нормални възрастни хора се връзват и започват да я преповтарят… особен мозък се изисква.
Забраняването на книги или т.нар. цензура идва от държавата. Само държавата и държавните органи и власти могат да забраняват, другите просто прекратяват договори. И всеки е свободен да го направи. Да го задължите да продължи да издава дадена книга – ето ТОВА би било насилие и цензура. Ако на читателите не им харесва, са свободни да се обърнат към друг разпространител. Никой на никого с нищо не е длъжен.
Повод за последното е решението на едно издателство да спре да разпространява книги на руски писател, който подкрепя режима на путин и войната. Не го забраняват, просто вече не искат да работят с него. Както шефът ви няма да иска да работи с вас повече, ако почнете да идвате голи на работа и да танцувате на бюрото всеки ден от 12.00 ч. до 12.30 ч. с дайре в ръка. Просто ще ви се каже, че не сте подходящи и чао.
Троловете и псевдо журналистите на хранилка с рубли се научиха, че им трябва само да създадат навик у читателя и след това той сам си мултиплицира тъпотиите, само го подсещай от време на време, да не забрави; превърни това „… ами утре…“ в рефлекс, в начин на мислене и за всичко, което не му харесва, ще реагира така.
)