Приеха бюджета на София за 2022 г. Фандъкова с отчет и разкрития за трудностите

594 млн. лв. е инвестиционната ни програма за 2022 г. Въпреки големите предизвикателства осигуряваме капиталова програма, която е с 82 млн. лв. по-голяма от миналата година.

Изказване на кмета на София Йорданка Фандъкова във връзка с приемане на бюджета на Столичната община:

В представения бюджет за 2022 г., въпреки всички изпитания и несигурност, успяхме да гарантираме инвестициите в стратегическите проекти на града - метрото, градски рингове, детските градини и екологията.

Възложила съм на всички кметове на райони да подготвят енергийни обследвания на всички училища и детски градини, да които идат да кандидатстваме по плана, за да бъдат готови.

Планираме да изградим фотоволтаична система за нуждите на завода за преработка на отпадъците и да продължим рекултивацията на стари депа. На депо „Долни Богров“ преминаваме към етапа на биологична рекултивация.

По предложение на съветници от всички политически групи завишаваме средствата за отчуждаване на 15,2 млн. лв.

Увеличаваме и средствата за разширение на системата за видеонаблюдение, за камери в БУС-лентите и за оборудване на аварийната ни дирекция, на която всички много разчитаме.

11 млн. лв. са инвестициите в културна инфраструктура. Основните обекти за тази година са ремонтите на театър „София“ и „Зад канала“, реставрацията на баните в „Овча купел“ и „Горна баня“, и на къщата на Райна Княгиня. Планирани са и средства за завършването на първия център за съвременна изкуство „Топлоцентралата“.

14 млн. лв. отделяме за строителството на 3 нови училища (28 СУ в Красна поляна, 9 Френска гимназия, 104 СУ в „Триадица“) и ремонти в 13 училища. В предложенията за бюджета, които направихте, имаше искания за включване на основните ремонти и на други училища, които определено се нуждаят от инвестиции. Добрата новина е, че за такива ремонти са заложени средства в Плана за възстановяване, така че колкото по-бързо бъде приет, толкова по-скоро и ние ще можем да подадем нови проекти, като 35 СЕУ, което предлага г-н Бонев и 105 СУ, което предлага групата на БСП.

272 млн. лв. са спечелените средства по европейски програми в бюджета за тази година. 119 млн. лв. сме осигурили като целеви инвестиционни заеми. Всеки лев от тях е целеви и не може да се харчи за други цели. Разбира се, в средата на всекидневен популизъм всичко може да се каже и поиска. Такава кратка публична слава обаче не води до реален резултат.

339 хил. лв. тази година отделяме за отварянето на първата в София детска поликлиника в район „Възраждане“. Имаме готовност да кандидатстваме и за пари от Плана за възстановяване, които са предвидени за здравна инфраструктура, каквито предложения много от вас също направиха.

466 млн. лв. са приходите от местни данъци и 376 млн. лв. - неданъчните приходи. Като изключим такса смет – 245 млн. лв., която се изразходва само за дейностите по чистота, остават 597 млн. лв., които можем да насочваме към различните приоритети и сектори. Това са под 1/3 от целия бюджет от 2,101 млрд. лв., който могат сравнително свободно да бъдат разпределяни към различните сектори. Подчертавам го заради неспиращите спекулации, че тези огромни 2 млрд. лв. могат да се харчат, на който за каквото му хрумне. Вие сте общински съветници с опит и знаете, че това не е възможно. Затова благодаря и за конструктивните предложения за бюджета, макар че явно не може съвсем да се избяга от популистките изказвания, в които се призовава, например, европейските средства за РДФ-инсталацията да се дадат за строителство на детски градини. Знаете, че това не е възможно, дори и ако ни бъдат отрязани.

52 млн. лв. отделяме за инвестиции в по-чист въздух и екология. Тази година планираме да монтираме между 6 и 7 хил. нови екологични уреди за отопление, безплатни за домакинствата. Тук също се появява проблем. Надявам се, че държавата ще намери адекватен отговор на покачващите се цени на тока, пелетите и газта, така че да не провали програмите за смяна на старите печки с европейски средства, които повечето големи градове изпълняваме.

54,5 млн. лв. отделяме за основни ремонти на 34 обекта (основните са бул. „Първа българска армия“, ул. „Кукуш“, ул. „Н. Коперник“, ул. „Народно хоро“, ул. „Народен герой“, ул. „Флора“, ул. „Емилиян Станев“, улици в т.нар. нови квартали, включително и транспортните тунели на НДК и към „Люлин“.)

56,5 млн. лв. инвестираме в училища и детски градини. За строителство са включени 22 нови сгради на детски градини (и още 6 само за разплащане, които са готови) и 10 - за основни ремонти. Към проекта за бюджет сме включили и списък с още 17 нови детски градини, с които имаме готовност да кандидатстваме в програмата на МОН за ново строителство. Сутринта разговарях с министерството и имаме обещание, че ще получим допълнителни средства.

799 млн. лв. от бюджета ни за тази година са държавно делегираните дейности. Почти 100% от тях са за издръжка, осигуровки и заплати на учители, социални работници, медицински сестри в училищата и работещи в културни институти. И това не са средства, които общината може да вземе и даде за нещо друго.

89 млн. лв. инвестираме в изграждането на водопровод и канализация. Със средства по оперативна програма „Околна среда“ започва изграждането на канализацията на „Симеоново“, „Драгалевци“, „Кръстова вада“, „Суходол“, „Обеля“, „Бенковски“, Нови Искър и квартали на Банкя. Отделяме и 16 млн. лв. собствени средства за 13 ВиК-обекта в „Овча купел“, „Връбница“, „Горубляне“, „Манастирски ливади изток“, дубльор на колектора по „Симеоновско шосе“ и др.

Благодарение и на вашите предложения увеличихме очакваните собствени приходи с 22,5 млн. лв. Планираните собствени приходи на общината в проекта за бюджет са 842,5 млн. лв. Смятам, че е реалистично – без вдигане на данъци, но с добра събираемост и очакван ръст на сделките с имоти, да съберем 65 млн. лв. повече от миналата година.

Виждате, че въпреки кризата успяхме да осигурим средства за строителство във всички сектори. За съжаление, вече сме изправени пред нов голям проблем, за които искам да ви информирам. В последните седмици голяма част от строителните фирми, с които ние и районите имаме договори, подават искания за индексация на цените заради драстичното увеличение на цените на основните строителни материали. Необходимо е спешно правителството да изработи, а парламента да приеме механизъм за индексация на цените в строителството. В противен случай всички общини се изправяме пред реалната опасност строителството да спре и да компрометираме голяма част от строителната ни програма. Това засяга не само общините, но и министерствата, които са възложители. Разбира се, индексацията отново би се върнала при нас като нужда от актуализация на бюджета ни.

Всички тези средства за строителство на нови детски градини директно предоставяме на кметовете на райони. Това са 42 млн. лв. при кметовете на райони, към които можем да добавим още поне толкова от МОН. Въпросът колко бързо ще преодолеем недостигът на места е общ. Бързината, с която ще се справим е равна на скоростта на най-бавният. Затова засилваме контролът върху изпълнението на обектите в районите, на които кметовете на райони са възложители. Изключение е само една детската градина - в кв. „Манастирски ливади“.

Над 2,4 млн. лв. инвестираме в спортна инфраструктура и спортни събития. Тази година планираме да изградим дългоочаквания скейт-парк в Северен парк, както и по-малки проекти за поставяне на тенис-маси в паркове (Княжеска и Илинден), спортни и фитнес площадки в Младост, Люлин, Красно село, „Симеоново“, Княжеска градини.

Най-големият проект, който започнахме тази година е разширението на третата линия на метрото. 94,2 млн. лв. са средствата за строителство към „Левски Г“ в проекта за бюджет. Очакваме и 40 млн. лв. от държавния бюджет за участъка към „Слатина“ след намаляването на средствата в Плана за възстановяване. Не можем да си позволим да чакаме одобрението на националния план за възстановяване, което за пореден път се отлага и затова започнахме строителството със собствени средства. Надявам се, че до седмици правителството ще защити плана, който многократно промени, защото той е обвързан със срок за изпълнение – средата на 2026 г., независимо от датата на одобрението му.

Най-тежкият проблем, който стои пред нас тази година е осигуряване на средства за градския транспорт. С предложенията на г-н Контрера и г-жа Йорданова залагаме в проекта за бюджет 170 млн. лв. за финансиране на градския транспорт. До няколко дни ще е готов планът за оптимизация във всяко дружество, което да обсъдите с приемането на транспортната задача. Заради все още намаления брой пътници и заради космическите цени на електроенергията и природния газ, транспортът ни е в много тежко положение. Въпреки че отделяме 36% от собствените си приходи, за да осигурим придвижването на гражданите и заплатите на работещите, тези средства остават недостатъчни, и продължаваме да разчитаме на финансиране при актуализацията на държавния бюджет. Надявам се, че всички вие ще го подкрепите.

Общо 214 млн. лв. са инвестициите в сектор транспорт, в които освен строителството на метрото влизат и 10 нови метровлака, 25 нови трамвая, 52 електробуса и основни ремонти на трамвайни трасета. Освен ремонта на трасето по бул. „Цар Борис III“, планираме да започнем и първия етап от трасето по бул. „Мария Луиза“ от ул. „Козлодуй“ до 5-а градска болница.

Още веднъж благодаря за конструктивните предложения, които много от Вас направиха. Надявам се, че именно в дебата за бюджета всеки от вас ще отчете факта, че е представител на партия, която е управляваща на местно или национално ниво, или и на двете, и всички ще мислим за реални резултати за София.

Прочетох внимателно предложенията, които дойдоха от политически групи и отделни съветници, и виждам, че отчитате сложната икономическа ситуация и големите неизвестни, с които трябва да успеем да се справим, за да гарантираме основните функции на града, без да спираме развитието му.

Софиянци внасят в държавния бюджет около 9 млрд. лв. от преки данъци. Това е почти 20 пъти повече от местните данъци, с които общината разполага и при 0 лв. изравнителна субсидия за София от държавния бюджет. Надявам се, че като хора, които управляват държавата и половината райони в София, ще предложите и приемете механизъм, който ще е справедлив за софиянци – това означава процент от данък общ доход да се връща в общинския бюджет. Когато настоявам за финансиране от държавата за София, аз искам само малка част от това, което хората, които живеят и работят тук, внасят и заслужават. Това е същинската децентрализация, която надявам се, че ще предложите на парламента. Защото когато става дума за финанси, справедливостта е много точно понятие. След това вече може да се говори за механизъм за разпределяне към районите, с което съм напълно съгласна.

Тази седмица видях изказвания на кметове на райони и общински съветници от коалицията, която управлява държавата, за подготовката на законова промяна, с която „директно да се правят отчисления“ от местни данъци към районните администрации. Аз лично подкрепям децентрализацията, такава каквато съществува в големите европейски градове. Но подчертавам - реална и истинска децентрализация. Това означава процент от данъците върху доходите, които събира държавата, да се връща в бюджетите на общините, за решаване на проблемите на хората, които плащат, там където живеят.

Това е децентрализация, която ще даде реална възможност на местните власти да решават проблеми по-ефективно и по-бързо. Това ще даде и реален ресурс, който да се насочи към районните кметове, разбира се, срещу ефективен механизъм за контрол, какъвто в момента не съществува.