Заплашилият да убие Ива Митева и Бойко Борисов не е извършил престъпно деяние, реши съдът

Ето и мотивите:

Според този състав на съда, извършеното от Л. Я. не представлява престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, поради следните съображения:

Ето защо, крайният извод на съда е, че деянието не е престъпно и за него не може да бъде одобрено споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен.

Съдът е сезиран с искане за одобряване на споразумение, постигнато между наблюдаващия прокурор и защитника на обвиняемия Л. Я., с което обвиняемият се е признал за виновен в извършване на две престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК. Този състав на съда намира, че постигнатото споразумение противоречи на материалния закон, съобщават от Районния съд.

За да е съставомерно едно обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК е необходимо деецът да е отправил закана с убийство, която е годна да предизвика основателен страх от осъществяването й в съзнанието на жертвата на престъплението. Наред с това, е необходимо и от субективна страна деецът да съзнава, че отправя такава закана и да има субективна представа, че е възможно да осъществи въпросното посегателство.

Именно поради това, съобразявайки данните за личността на дееца, съдът намира, че от тях може да се заключи, че е налице обективна негодност на заканата да предизвика основателен страх от осъществяването й, тъй като деецът обективно няма възможност да я осъществи.

Най напред, следва да се отбележи, че престъплението „закана за убийство“ е от категорията на тъй наречените резултатни престъпления и се счита за довършено, когато неговият адресат лично възприеме заканата или бъде уведомен за нея. В процесния случай съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че деянията са осъществени чрез изпращането на имейли. Това се е случило на 24.10.2021 г., като заканите са отправени от обвиняемия чрез използване на компютър, който се намирал в интернет-клуб в град С. З. и чрез личния му имейл адрес. Безспорно е установено по делото, че заканите не са отправени лично до лицата, за които се отнасят, а са изпратени на имейлите на министерството на правосъдието.

Не на последно място, съдебният състав следва да посочи и че след като са били изпратени процесните електронни съобщения на интернет сайтовете на Министерството на правосъдието, още на следващата сутрин е подаден сигнал до ГДБОП, след намесата на които, самоличността на извършителя е установена за изключително кратко време. Нещо повече, следва да се посочи, че адресатите на заканите са уведомени след като лицето е било установено от полицията. Не следва да се пропуска и обстоятелството, че за обвиняемия това деяние се явява извършено повторно, като обект на неговото посегателство е отново Ива Митева. Като се отчете обстоятелство, че процесното деяние се явява повторно, съдът намира, че е налице абсолютно потвърждение на изводите на психиатрите и на психолозите, които са изследвали лицето, че целта на тези закани е привличане на внимание, без значение от наказателната отговорност, която би последвала за лицето. Ето защо, деянието се явява и субективно несъставомерно, тъй като самият деец няма никакво намерение да го осъществява и самият той е субективно наясно, че целта на извършването на деянието е съвсем различна от постигането на заканите, които се съдържат в него. Именно при преценката на субективната съставомерност на деянието следва да се отчете и че самият деец е заявил в производството по мярката му за неотклонение пред Софийския градски съд, че му е било платено да изпрати имейлите, но не желае да посочи от кое лице.

По-нататък, съдебният състав намира, че деянието е негодно от обективна страна да предизвика основателен страх за осъществяването му. Това е така, тъй като от материалите по делото ясно се вижда причината за неговото осъществяване. По делото са събрани писмени доказателства, касаещи личността на обвиняемия, от които е видно, че Л. Я. е имал изключително тежко детство, израснал е без баща, тъй като баща му е изчезнал, когато е бил на две години. Същият е отгледан от майка си, която е починала през 2019 г. Имал е изключително проблемно детство, не успял да се адаптира в училище, бил системно малтретиран от съучениците си, поради което се наложило да смени 14 училища. Лицето е хоспитализирано в психиатричното отделение на сливенската болница неколкократно. Налице са данни за няколко негови опита за самоубийство по различни поводи и висока степен на емоционална нестабилност. При освидетелстването си от психиатрите самият пациент е обяснил поведението си с желание да привлича внимание, поради което е направил опит за самоубийство, обаждал се по телефона и подавал сигнали за бомби в училище, извършвал и други публични закани. От назначената по делото експертиза пък се установява, че при лицето е налице високо ниво на емоционално напрежение и личностова дезинтеграция. Освен това е установено, че лицето живее на улицата, т.е. е бездомник, че има сериозен проблем с алкохола до степен на изградена зависимост, като същият е заявил, че иска сериозно лечение, за да има нормален живот. По-нататък от заключението на експертизата се установява, че същият има личностово разстройство, което не представлява психично заболяване, но същият е бил изключително улеснен от приема на алкохол при извършване на деянието, а алкохолната му зависимост и личностовата му патология са довели до типични прояви на поведенческа дезинхибиция и слаб контрол върху импулсите, макар да не са нарушили базисните му психически годности да разбира свойството и значението на постъпките си.

Поради тези съображения, съдът намира, че в делото са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че деянието е извършено с цел привличане на внимание и е част от обичайното поведение на лицето през годините. Както са посочили вещите лица, той е бил улеснен в максимална степен от употребата на алкохол и личностовото разтройство, което е имал, и прагът му на въздържаност от извършването на такива закани е бил значително занижен.

Съдебният състав счита, че положението при Ива Митева е абсолютно идентично, като същата е посочила в разпита си, веднага след събитията (27.10.2021 г.), че е възмутена от действията на обвиняемия, но не е взела мерки за охраната си, като същата се движила без охрана, тъй като сама се е отказала от нея. Нещо повече, свидетелят посочва, че не е използвала и специализирания транспорт, на който същата имала право. Т.е. от действията на лицето се установява липсата на каквато и да било тревога за личната й сигурност, която да е в резултат на действията на Я.