Денков каза, че законопроектът не ограничава права, но допусна, че трябва да има уточняващи текстове: “Този законопроект има място, независимо от промените, които трябва да се направят“.
Дилов-син даде пример с 9-ти септември 1945 г., който подлежи на интерпретация за част от обществото: „Учителят може да каже, че това е преврат, а родителите да смятат, че е народно въстание“.
Ирена Анастасова от БСП беше категорична, че учителят по история ще нарече събитията от 9-ти септември 1944г. така както пише в учебника.
„Аз не съм против този закон. Това, че в други закони пише какво е политическа дейност, а тук не пише, създава кръг от проблеми“, заяви от трибуната на НС той.
Депутатите обсъдиха промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Думата взе Любен Дилов-син, който посочи, че има проблем с понятието за „политическа пропаганда“. Според него мъглявите определения в предлагания законопроект са предпоставка за проблем: „Този закон без дефиниция в понятието „политическа дейност“ отваря възможност за саморазправа“. Депутатът изтъкна, че законът регламентира политическата дейност като дейност на регистрираните партии и коалиция. Това поставя въпроса за нерегистрираните политически формации.
Думата взе и акад. Денков, министър на образованието и науката, който изтъкна, че членовете на академичния състав са длъжни да не провеждат политическа или религиозна пропаганда: „Всеки може да разбере какво е политическа дейност. Ако има репресии, те могат да бъдат установени“. Министърът апелира бързо да се приеме законът.
Сачева попита министъра на образованието и науката защо започва с тази промяна, при положение, че има много други промени, чакани от учители, родители и ученици: „Това ли е основният проблем на българското образование? Защо избрахте точно този законопроект за начало на Вашата политическа дейност?“
Според Денков се правят внушения, защото „ситуацията е пределно ясна“: „всичко, което е включено в учебниците дава възможност учителите да представят гледна точка. Всичко подлежи на проверка дали е политически неутрално“. Любен Дилов-син каза, че настоящите дебатите са илюстрация на това, че няма ясни критерии в закона какво представлява „политическа и идеологическа пропаганда“.
Бившият министър на образованието и науката посочи, че не толкова членът за политическа пропаганда е проблем, колкото този за идеологическа пропаганда: „Така спорихме за учебниците, когато се прие законът, обявяващ комунистическия режим за престъпен. Вие сте прав, че учители ще се въздържат към създаване на отношение на нетърпимост към тоталитарните режими, защото съществува риск за тях в закона. Надявам се да се внесат допълнителни текстове между първо и второ четене и да се каже кои идеологически доктрини сме отхвърлили и кои не, за да не изпаднат учителите в неловка ситуация.
Деница Сачева припомни, че принципът на деполитизацията датира от началото на демократичните промени. Тя отговори на критиките на други народни представители, че никога законът не е позволявал агитация и използване на сградите на образователните институции за събития от предизборни кампания. Тя обаче разкритикува предложените промените, защото те крият риск от саморазправа и уволнение на директори. Тя даде пример с инициатива на депутат от „Продължаваме промяната“ в Бургас, която представлява анкета за проблемите в образованието. Според нея, ако има недобросъвестно отношение, тази инициатива макара и добра, съгласно предлаганите промени, може да бъде сметната за политическа дейност.
)