Проф. Димитър Йончев за novini.bg: Конфликтът в Украйна ще доведе до ново подреждане на отношенията в света

Да, самите руснаци вече показват разочарованието си, че той не е приключил, вероятно са се надявали това да стане по-бързо. Но преговорите са неизбежни, очакванията са до края на тази седмица да мине и втория тур от тях.

Конфликтът в Украйна е опит да се тръгне към ново подреждане на отношенията в света. Трябва да се отчитат обективните реалности, че в момента Европа е доста слаба, Китай – силен, а САЩ като хегемон, е със затруднения.

Мисля, че в момента най-много от конфликта печелят САЩ. Пропастта между Западна Европа и Русия вече е много дълбока. Може би вече всеки интелигентен човек е наясно и защо НАТО не пожела Украйна в своите редици.

Станахме свидетели на трагична ситуация, която се отразява прекомерно фалшиво, с идеологеми и хората са замаяни от разнопосочни мнения и съобщения. Затова можем да обобщим, че сега тече и информационна война.

Какво е развитието на военния конфликт между Русия и Украйна, можем ли да се надяваме да приключи скоро? Какъв е новият световен ред, който ни очаква? Разговарям с един от най-уважаваните експерти у нас по темата за „Национална и международна сигурност” проф. Димитър Йончев. Той е бивш депутат, академик (действителен член) на Всемирната академия по комплексна безопасност от 2005 г. Председател е на Специализирания научен съвет по военни науки на ВАК; член на Специализирания научен съвет по национална сигурност и на Специализирания научен съвет по наукознание и защита на информацията на ВАК.

В момента сме в активна, болезнена фаза на развитието на събитията между Русия и Украйна. Процесите от 2014 година насам ескалираха и стигнаха до изостряне. Все още военните действия там са по-свити и контролирани. Няма да задълбавам в темата кой как нарича тези действия, защото речникът затова винаги е бил симетричен и в зависимост от това кой коментира събитията.

Важно е да се търси устойчива форма на живот, а това означава да се даде възможност на различните етнически групи, култури, региони, да следват своята вътрешна логика, да могат да се себеизразяват. Впрочем, Минските съглашения бяха фиксирали точно това.

Развитието е в рамките на историята, на геополитиката. Там има направления, по които се съревноват големите играчи. В 20-ти век имаме участници като САЩ, Западна Европа, Русия и от другата страна са Азиатските гиганти. По тази ос през годините се случват напрежения, независимо дали говорим за световни войни, нашествия на варвари, на Наполеон, но винаги по тази ос се движат нещата. Русия стои в средата, и който закъдето да тръгне, минава от там. Такава е действителността, а и страната е била винаги съблазнителна със своите ресурси.

Сега става въпрос за финансово влияние и преразпределение на ресурси. САЩ нямат изгода от това да не присъстват доминантно на европейските пазари. Погледнете какво става с Германия след Меркел – проби исторически линии и праща оръжие в зона на конфликт. Това не е било, от 1945 година не се е случвало подобно нещо, защото имаха забрана, която сами си бяха наложили.

След края на Втората световна война се изгради устойчива организация на световния ред. Стигнахме до промените през 1989 година, когато тази система започна да се разгражда – падна Берлинската стена, Горбачов допринесе за събирането на двете Германии, разпуснат бе Варшавския договор с уговорката НАТО да не се разширява на Изток, тъй като смисълът на предишната организация беше около Русия да има санитарен пояс, да е отделена от НАТО от бившите социалистически страни. В резултат на различни маневри, в момента НАТО е на нейните граници.

Такива са реалностите засега. Добре е ние да спъваме внимателно и да призоваваме за преговори, за разум и мир. Не сме толкова големи и значими на глобалната карта, че светът да тръпне да види и чуе какво ще кажат българите. По природа не сме конфликтни, въпреки че в исторически план погледнато, народ и управление у нас рядко са заедно. Сега обаче не трябва да проявяваме излишна нервност.

Успоредно имаме и финансова битка, която паралелно променя енергийните зависимости на държавите. В резултат, всичко това не засяга само виновниците за събитията, а се отразява навсякъде, върху всички икономики на отделните страни. Обобщено, ясно е, че не сме подредили света, в който искаме да живеем, по добър, спокоен и хармоничен начин. Няма как да живеем в спокоен свят, ако не седнем да се договаряме.

от войната в Близкия Изток, където цената на петрола скочи много, също така в резултат на „зелената политика” в Европа и т.н., в общи линии тя си напълни хазната и започна да влага много финансови средства в оръжия. Така доби самочувствие и след Сирия реши да се върне на световната сцена и да поиска нова организация – да няма на границите си натовски войски, да участва в световните дела на равноправна основа. С две думи това не може да се нарече нов ред, а по-скоро междуредие – един си отиде, но нов не е оформен.