Този изпепеляващ гейски гняв!

Разбира се, не се очаква само от добра воля човек да се съобразява с откровени глупости, затова в прогресивното общество са въведени стандарти - стандарти на общността.

След кратко размишление откривам, че правилният начин лежи на няколко основи – да не трябва да обижда, да е политкоректен и да не се съобразява с действителността. Дори, ако може да я изкривява – още по-добре.

Не защото е неправилно. Забележете – не за това, а защото нарушава някакъв стандарт. Не е нестандартно, така да се каже.

Вече има забранени думи. Виждате ли как ги отбягвам? Чудя се Набоков как би написал „Лолита“, при положение, че либералния гняв му диша във врата? Но „Лолита” може да мине за гранично извращение и може и да се промуши през цензурата. А представяте ли си Буковски? Щеше, милият, да е баннат во веки веков и да си умре от пиене неиздаден.

Напоследък съм жертва на гейско насилие. Принуждаван съм чрез докладване, банване или изтриване да мисля и да пиша по правилен начин. Само че аз правилен начин не знам. Знам честен начин, глупав начин, езоповско-иносказателен начин, лицемерен начин, дори подъл начин, но нямам представа кой е правилният.

Пък и ако може човек фиксиран към аналния секс да влияе на свободата ти за изразяване, значи нещо не е наред. Не е наред в световен мащаб. Същото ще бъде и ако човек с камъни в жлъчката може да налага своя светоглед, прекаран през жлъчката му. Кой го позволи това и защо така се получи? Как свободното общуване всъщност е най-рестриктираното. И кой решава кой от какво се обижда? Аз, примерно, се обиждам от това, че не мога да се изразявам спокойно. Дори толкова несвободно, че скоро изразяването ми ще стане грешно. Грешно но стандартизирано. С други думи безопасно и безсмислено. Музите да са ми на помощ, но ако уважаемите дами не откликнат значи и те са влезли в стандарта и си оползотворяват времето, като възпяват тоз гибелен гняв гейски.

Те всъщност няма как да имат деца в биологичния смисъл на имането, но могат да ги добиват по административен път. Но това също е имане, нали? Усещате ли как думите размиват границата между имане и имане? Хомосексуалистите не са обект на психиатрията (до преди двадесет години бяха), защото няма нищо по-нормално от един мъж да се мисли за жена и обратното. Ако се усъмниш в това току- виж си обидил някой. Следва да няма нищо по-нормално от всеки, който се мисли за бог, да може да си построи светилище с държавни средства и да раздава благодат оттам. Или пък да няма нищо по-нормално от това да се ядат хора. Боже, нали за едни и същи протеини говорим? Плюс това гладните за човешка мръвка току- виж се обидили…